Не е нужно дълго да гледате Манчестър Юнайтед, за да разберете, че Маркъс Рашфорд страда. В началото всичко изглеждаше като малък предупредителен знак, но той вече свети в ярки неонови светлини: неориантирани опити за пробиви, пропуснати положения, редовни погледи към небето, сякаш ругаейки някакво футболно божество, което е решило и днес играта му да не спори.
Има много символи на този тежък упадък в Манчестър Юнайтед, но Рашфорд е може би най-емблематичният. Местното момче, което вдъхновяваше трибуните, бе повлечено в черната дупка на общата посредственост. Или поне такава е теорията. Факт е, че нещо сериозно се обърка и в последните си 20 мача във Висшата лига - период, който се простира назад във времето до февруари - той има скромните две попадения от игрови ситуации.
По-стряскащото е колко бързо Рашфорд се превърна от главна атракция в периферен герой. Между началото на януари и 9 февруари той имаше по пет или повече изстрела към вратата в четири от петте си участия в Премиършип. Оттогава стигна пет шута само в три от последвалите 19 срещи на "червените дяволи". При победата с 2:1 над Уест Хем през април Маркъс игра с топката 15 пъти за 35 минути, а срещу Нюкасъл миналата неделя я докосна едва 22 пъти за за цял мач...
И изведнъж някои фенове започнаха да говорят: "Изглежда, че Рашфорд не е толкова добър, колкото смятаха всички".
Но това противоречи на мнението на всеки от треньорите, работили с младока.
"Едно от първите неща, които гледам при младите играчи, е как се движат - със и без топка - казва бившият треньор в школата на Юнайтед Пол МакГинес. - Виждал съм много талантливи момчета, които технически са много добри, но приключват още на 12-13, защото отстъпват във физическо отношение. Но Маркъс беше като мотор - беше много бърз и съобразителен."
Бившият помощник треньор на Юнайтед Рене Мюленстийн пък сравни нагласата на Рашфорд с тази на Кристиано Роналдо, докато мениджърът на нападателя в тима на Англия до 16 години Кени Суейн стигна още по-далеч: "Брилянтен технически и с прекрасен баланс. Има нещо общо с Джордж Бест."
Възможно ли е всички те да са сбъркали в преценката си? Разбира се, че Е. Но все пак е малко вероятно.
Истината е, че Рашфорд е една от многото жертви в разпадащ се около него клуб.
Премина през контузия и физически проблеми, след което се искаше от него да е лидерът на отбора. Но това е Юнайтед, а той е на 21. Продажбата на Ромелу Лукаку без намирането на негова алтернатива бе акт на чиста небрежност. Освен това критиката към белгиеца действаха като полезен гръмоотвод за Рашфорд, но вече го няма. Сега той е изолираният централен нападател на тима, обречен от ниската ефективност на хората около себе си.
Всъщност, в кариерата си досега Рашфорд рядко бе считан за чиста "деветка". Като малък се подвизава най-вече като плеймейкър, а Жозе Моуриньо и Гарет Саутгейт го определят повече като крило, а не като централен нападател. Изискването да играе с гръб към вратата, докато халфовете на Юнайтед бездействат, превърна Маркъс в заложник на късмета. И критиките заваляха.
Да не подминаваме и огромното напрежение, което се стовари върху младия играч.
В понеделник Рашфорд се извини на привържениците за поредния слаб мач и загубата от Нюкасъл. Нещо, което никой друг негов съотборник не направи публично. Като местно момче той е двойно по-силно притиснат от другите - не носи на раменете си само надеждата за добро представяне на атаката на Юнайтед, но и тази на привържениците, които искат най-после кризата да свърши.
Младите играчи са плюс за успешните отбори и процъфтяват в тях. Но няма как да носят на гърба си тимове, в които нищо не е наред. Да вземем за пример Меси. Когато направи големия си пробив в Барселона, тимът спечели титлите в Ла Лига и Шампионската лига. Но през кампанията 2007/08 играта на тези около него не спореше и той вкара само 10 гола в 28 мача.
Да не забравяме още нещо - пребройте под ръководството на колко треньори игра Маркъс, преди да е навършил 22.
Когато обсъждаме развитието на младите таланти във футбола, трябва да отчитаме и това кой ги тренира. При опитните и утвърдените звезди треньорските смени не са чак толкова определящи, колкото при младоците.
Важна е средата, в която от тези играчи се очаква да превърнат потенциала си в отлични постижения. Това важи не само в спорта, но и в живота като цяло. Стабилните дом и семейство, стабилната икономическа ситуация, стабилното образование и стабилните взаимоотношения се смятат от академиците за ключови за способността на младия човек да процъфтява с напредване на възрастта. Децата трябва да се чувстват в безопасност, за да се чувстват способни и да осъзнават уменията си.
Младите звезди футболист имат достатъчно грижи - от физическите натоварвания до приобщаването им в съблекалнята, справянето с медиите, овладяването на нервите и избягването от капаните на ранната слава.
Една от причините Клас'92 да е толкова успешен е, че имаха треньор (Ерик Харисън), който работеше в тясно сътрудничество с един мениджър, за да подпомогне развитието им.
Никога не ставаше дума само за играта на момчетата, но и за стремежа да им се осигурят перфектните условия за развитие. Те никога не бяха викани "на пожар", не ги пускаха на непривични позиции и никога не бяха използвани като изкупителни жертви за неуспехите на хората около или над тях.
Също така те имаха ментори в съблекалнята. Когато Ерик Кантона изтърпяваше наказанието си за кунг-фу удара през 1995-а, Алекс Фъргюсън го накара да помага в тренировките на младите играчи на Юнайтед. Попитайте Скоулс, Гигс, братята Невил, Бекъм и останалите и те ще ви говорят с часове за влиянието, което им е оказал французинът.
"Невероятно е за младока да усети, че има ментор, на когото може да се довери и който носи същите интереси в сърцето си. Между самите играчи има по-естествена връзка, отколкото между треньорския екип и футболистите. Добрите ментори могат да променят живота ви", пише сър Алекс в една от книгите си.
И така - кой в Манчестър Юнайтед променя живота на Рашфорд към по-добро? Вместо да има ментор на 21-годишна възраст, от Маркъс се очаква да е лидер. Ако не друго, поне го прикрепиха към Мейсън Грийнууд, когото има на какво да научи.
Гореспоменатите велики от 1992-ра процъфтяваха в най-добрата среда за млади играчи в страната. В момента Юнайтед е лошо място за талантливи младоци.
Затова в клуба трябва да са честни и да признаят вината, която носят за състоянието на Рашфорд. Той не заслужава обиди и допълнителен стрес, а по-скоро нормално отношение и дори извинение. Защото ще припопним отново - все още няма 22.
