Ако си имал лоша седмица, ако си загубил работата си, скарал си се с жена си или мъжа си, имаш решение. При това почти безплатно. И доста просто и лесно. Трябва само да си купиш билет за футболен мач и от трибуните можеш да обиждаш, викаш и желаеш смъртта на всеки, който искаш, без каквито и да било допълнителни разходи.
Докато целият свят обсъжда смъртта на фен на Сан Лоренцо в Буенос Айрес, в Испания от трибуните на някои стадиони продължават да се чуват обидни скандирания към някои играчи. Подобни ситуации обаче често са последната стъпка преди появата на по-сериозни проблеми.
За последно такова нещо се случи на стадион „Висенте Калдерон" по време на дербито на Мадрид. Цял сектор с фенове пожела смъртта на Моуриньо и Роналдо и нарече Марсело „маймуна". Това обаче остана незабелязано и вероятно скоро ще бъде забравено. Точно както стана и по време на предишния мач между двата тима от турнира за Купата на Краля. Никой не реагира и по-лошото е, че няма никакъв намек, че подобна сложна ситуация може да бъде променена.
Съдиите са тези, които могат и са длъжни да се борят с виковете и обидите, идващи от трибуните. Ръководителите на испанската футболна федерация задължиха реферите да фиксират в своите доклади след срещите всяка обида, която са чули по време на мача независимо дали тя има расистки характер или не.
Но дербито на Мадрид бе поредният случай на проявена по този повод небрежност. Тешейра Витиенес, който трябваше да докладва за скандала, се оказа единственият присъстващ на стадион „Висенте Калдерон", който не е чул оскърбителните викове.
Към днешна дата няма нито един клуб в Испания, който да е наказан от Контролно-дисциплинарния комитет на федерацията за подобни изяви на своите фенове. Получава се омагьосан кръг: реферите не ги отбелязват в докладите си, федерацията не ги наказва.
Източници от централата смятат, че ситуацията ще се промени когато реферът по собствено решение или по настояване на футболистите спре мача, тъй като от трибуните се чуват оскърбления. На този етап обаче реферите, които биха се съгласили да направят подобно нещо са твърде малко. Както и онези, които изобщо се решават да отбележат тези прояви. Пино Саморано, който ръководи мачове в Сегунда Дивисион миналата година го направи на мача Бетис - Картагена. Рамирес Домингес също, когато отбеляза обидите по адрес на Яя Туре на мача Майорка - Барселона.
Бившата звезда на Барселона Самуел Ето'о сътвори истински прецедент, тъй като сам открито се противопостави на расистките обиди. Това се случи в един мач срещу Сарагоса когато камерунецът взе решение да напусне терена заради звуците от трибуните, имитиращи виковете на горила. Футболистът бе твърдо решен да излезе и само молбите на съотборниците му го спряха в онзи момент.
Историята с Ето'о обаче се повтори през миналия сезон, но вече в Италия. Заради подобно поведение на феновете по време на гостуването на неговия Интер в Каляри, срещата бе спряна за три минути.
Съдът в Италия пък реши да накаже един от ултрасите на Ювентус заради расистки обиди срещу Марио Балотели през 2009 г. В Испания обаче подобно нещо не се прави.
През юли 2007 г. Спортния комитет, по настояване на председателя му Хайме Лисаветски, прие Закон против насилието и ксенофобията в спорта. Проблемът е, че на практика този закон не работи, особено във вида, в който бе създаден. Той позволява на съдиите да прекъсват всяко спортно мероприятие, в което се чуват расистки обиди или се посяга на честа на спортистите и реферите. Предвидени са дори и глоби в размер от 150 до 600 000 евро, както и затвор и след това забрана за посещение на всички спортни обекти в страната. Но наказание се налага само когато има обвинение.
Комитетът против насилието и жестокостите в спорта също предвижда наказание за феновете и клубовете, когато не изпълняват предписаните норми. Санкциите обаче се налагат само ако има официално обвинение, при това от полицията. И тук възниква въпросът защо футбола гледа на една и съща ситуация по различен начин?
В баскетбола вече съществува прецедент, при който мач бе прекъснат заради обиди. И други мотиви за подобни действия не бяха нужни.
Любопитно е, че самите играчи често изразяват отрицателното си отношение по този проблем. В началото на тази седмица Кейта, Пике и Меси взеха участие във видео на ЮНЕСКО, насочено срещу расизма. По-рано същото направиха футболисти на Реал (Мадрид), Валенсия, Севиля и Атлетико (Мадрид). Проблемът е, че техните призиви не стигат до трибуните на стадионите и до най-радикалните фенове.
