В средата на 2009 г. президентът на европейската футболна федерация Мишел Платини за първи път заговори за въвеждането на финансов феърплей за клубовете на Стария континент. До март 2010 г. всички се отнасяха към идеята леко пренебрежително. После обаче Изпълнителния комитет на централата се събра в Нион и превърна идеята на Мишел Платини в правило. При това във важно правило, от което ще зависи ще участва ли един клуб в Европа или не.
Целта на въвеждането на финансовия феърплей е да ограничи големите загуби на някои клубове и да сложи край на раздутите трансферни цени и заплати на футболистите. „Новият ред" всъщност трябва да защити европейския футбол в дългосрочен план, неговата жизнеспособност и стабилност, а също и да стимулира инвестициите в школите и в спортната инфраструктура.
Положителното и отрицателното
В съответствие с решението на УЕФА правилата на финансовия феърплей на практика започват да действат още от следващия сезон - 2011/12. В него клубовете не бива да харчат повече, отколкото заработват. Или казано по-друг начин през сезона разходите за трансфери и заплати не бива да превишават значително доходите от продажбата на билети, фенски артикули, телевизионни права, спонсорски договори.
Първата проверка на УЕФА за спазването на тези правила обаче ще се състои чак през сезон 2013/14 и при нея ще бъдат проследени финансовите резултати от предишните два сезона - 2011/12 и 2012/13. Загубите в този период не трябва да са повече от 45 милиона евро или за английските клубове около 39 милиона лири за двете години. Така в следващия сезон тимовете на Острова не може да са на „червено" с повече от 19,5 милиона лири на сезон.
Втората проверка ще се състои преди сезон 2014/15. Тогава на ревизия подлежат предишните три сезона. Сумарно загубата отново не трябва да превишава 45 милиона евро. На сезон това означава по 13 милиона лири на сезон.
След тези две проверки УЕФА ще контролира клубовете ежегодно и всеки път ще изисква резултатите за предишните три сезона. Сумите за максимално допустимите загуби обаче стават още по-малки - 30 милиона евро за три сезона или по 8,7 милиона лири на година.
Клубовете, които нарушат правилата са заплашени от изваждане от турнирите под егидата на УЕФА, включително и Шампионската лига.
Действителността
На пръв поглед е доста трудно да си представим как отбори като Челси (загуби от 70,9 милиона лири за сезон 2009/10), Манчестър Сити (121 милиона лири за същия период), Барселона (77 милиона евро) ще успеят да отговорят на изискванията на финансовия феърплей. Особено странно изглежда поведението на Челки - само ден след като обяви колко големи са загубите от предишния сезон английският тим похарчи над 70 милиона лири за трансферите на Торес и Луис. А още по нелепо изглеждаше изявлението на ръководството след това, че „клубът е готов да отговори на изискванията на УЕФА по отношение на финансовия феърплей"
Явно новите правила всъщност не са толкова страшни, колкото се опитват да ги изкарат...
Истината е, че УЕФА е наясно с факта, че няма как финансовата ситуация в европейския футбол да бъде оправена с едно махване на вълшебната пръчица. Затова е необходим преходен период между безотговорното харчене и разумното поведение.
В документите на централата, които регламентират лицензирането на клубовете и правилата на финансовия феърплей има един абзац, в който е и отговора на въпроса защо клубове като Челси, Барселона, Манчестър Сити, Ювентус, Интер, Реал (Мадрид) не се притесняват от „новия ред". Според този абзац в първите два отчетни периода, които ще бъдат проверявани преди сезони 2013/14 и 2014/15, клубовете може да отдадат значителна част от загубите си на заплатите, които е трябвало да плащат на играчи с договори подписани преди 1 юни 2010 г.
И така, ако отборите превишават установения от финансовия феърплей лимит, но могат да докажат, че това е заради заплатите на играчите привлечени до 1 юни 2010 г. , а и демонстрират тенденция към съкращаване на разходите, то те няма да бъдат наказани.
Това обаче обаче е възможно само за първите две проверки. Но все пак дава възможност на клубовете да не затягат прекалено коланите до сезон 2012/13.
Към днешна дата сумата, която Челси, например, отделя за заплати е около 160 милиона лири. И очевидно по-голямата част от тези пари са за играчите, с които са подписани договори преди 1 юни 2010 г. Дори може да се предложи, че за тях се отделя половината сума - 80 милиона лири. И ако правилата на финансовия феърплей влязат в сила сега, то според правилника на УЕФА Челси ще може да приспадне от загубите си тези 80 милиона лири. Така излиза, че клубът дори ще е на плюс.
При третата проверка обаче място за подобни оправдания няма да има и всички заплати ще бъдат третирани като разход. Този, който продължава да харчи щедро, ще остане без участие в евротурнирите. Но това изглежда твърде дългосрочна перспектива и вероятно затова клубовете си позволяват такива бомбастични трансфери. Все пак най-големият проблем - съкращаването на разходите е отложен във времето.
