Англия спечели завързания и труден мач с Швеция с 3:2 снощи и е на път към четвъртфиналите на Евро 2012, като при това срещата беше интересна и оспорвана. Страхотен успех, за който Рой Ходжсън и неговите момчета заслужават овации и признание. Каквито, не се съмнявайте, те ще получат в родината си. И не само там.
Но за първи път от две години насам британската преса показа трезва реакция. Безумните заглавия и оптимистични залитания от ЮАР 2010, които ни направиха за смях на цял свят са вече минало. Сега репортерите, а и техните редактори не си позволяват да правят генерални изводи и да величаят играчи, които са изригнали в един мач.
Да, Англия победи Швеция. Да, това стана в труден мач и триумфът беше напълно заслужен. Но дотук. Ходжсън зададе умерения тон, играчите му го спазват, като единственото, което прави впечатление е, че Рой сякаш възлага твърде много надежди на Уейн Рууни. А снощи видяхме, че нещата може да се случват и без него.
Преди световното първенство преди две години Англия се класира за финалите като безспорен фаворит - с фурор в квалификационната кампания и след това дойде ред на вялата и безжизнена игра, както и безкрайните обяснения пред медиите.
Сега настроението е различно, тимът играе свежо и наистина полага усилия. Страхотно е, че спечелихме срещу Швеция, но това не означава, че ще станем европейски шампиони. До финала има доста препятствия, а ние сме едва в началото. Но пък стартът ни е повече от добър. Има надежда, а и реализмът винаги помага. Поне след него не се налага да се бориш с емоционалния махмурлук, който идва след еуфорията.
