"Това отдавна не е само футбол" е любима фраза на ултрасите от цяла Европа, които отъждествяват целия си живот с любовта към даден отбор и често пъти с омразата към друг.
Едва ли някъде другаде обаче това твърдение има по-голяма тежест, отколкото в най-големия град в Шотландия - Глазгоу.
Политиката и религията там са толкова неразделно свързани със съперничеството между местните Рейнджърс и Селтик, че е напълно невъзможно това дерби да е просто футболен мач.
Корените на противопоставянето по този признак са заложени още с основаването на по-стария от двата клуба - Рейнджърс, през 1873 г. като Presbyterian Boys Club ("Клуб на презвитерианските момчета" - презвитерианството е шотландската версия на протестанското вероизповедание). За повече от век време католиците, които обличат синята фланелка, се броят на пръстите на едната ръка.
Така е чак до 1989 г., когато бившата звезда на Селтик Морис Джонстън след един сезон във френският Нант преминава в редиците на Рейнджърс. Този трансфер е шок и за двете страни, като в знак на протест десетки привърженици на "сините" изгарят сезонните си карти, а по стените в града се появяват надписи като "На предателите им чупят коленете, МоДжо...".
Този трансфер е революционен, тъй като в съвсем близкото дотогава минало - през 1973 г., Бордът на директорите на Рейнджърс например е променил собственото си решение за назначаването на президента Дейвид Хоуп след яростната реакция на привържениците заради това, че той бил женен за католичка...
След отпадане на вековното табу и с глобализирането на футбола, доста други католици също играха в Рейнджърс, като през 1999 г. италианецът Лоренцо Аморузо стана първият капитан на отбора с такава вяра.
Идеологията на Селтик като клуб също е заложена още от неговото основаване през 1887 в бедняшката източна част на Глазгоу, населена предимно с имигранти от Ирландия. Дори самото име "Селтик" е препратка към ирландските корени, а на мачовете на отбора много рядко може да се види шотландското знаме - бял кръст на син фон, докато вместо това се веят хиляди зелено-бяло-оранжеви ирландски трикольори.
В социологическо проучване от 1995 г. 52% от феновете на Селтик признават, че не се интересуват от шотландския национален отбор, а подкрепят Ейре.
За изненада на незапознатите обаче шотландският флаг е рядкост и в противниковата агитка - не защото привържениците на Рейнджърс не се асоциират с родината си, но защото традиционното убеждение на повечето от тях е лоялността към Великобритания. Затова те развяват много повече знамена на Обединеното кралство.
Именно този въпрос е в основата на другото голямо нефутболно противопоставяне, символизирано от дербито на Старата фирма ("Old Firm") - Селтик са републиканци и за независима Ирландия, включваща Ейре и Северна Ирландия, а Рейнджърс са унионисти и лоялисти.
Тези идеи присъстват в много от песните на двете агитки, които в наши дни са забранени, но това не означава, че те са спрели да ги пеят. "Детелините", естествено, предпочитат ирландски бунтовни песни, заради което в официалното списание на Рейнджърс нееднократно са наричали Селтик "спортното крило на ИРА" (терористичната организация Ирландска републиканска армия). Любима за феновете на "сините" пък е "Били бойс" - химнът на уличната банда от 20-те години на ХХ век "Брайтън бойс", която се е биела с бандите на католиците. Прочут фрагмент от тази песен е "До колене сме в ирландска кръв"...
Разделението по политическа и религиозна линия, така нареченият "сектарианизъм", е голям бич за обществото, като само в последните 15 години полицията свързва осем смъртни случаи с дербито.
Видели се в чудо как да се справят с насилието, властите в Шотландия измислят какви ли не мерки, за да го предотвратят - след масов бой на самия терен през 1980 г., приключил с над 100 ранени, е приета първата забрана за продажба на алкохол на стадиона и около него. От съвременна гледна точка това ни звучи съвсем нормално, но решението е революционно за времето си.
В последните години "Олд фърм" задължително се играе по светло, като утрешният двубой, който е решителен за титлата, започва в 12:30 ч. (14:30 българско време).
Този сезон, в който по волята на съдбата двата отбора се срещат цели седем пъти (четири за първенство, два пъти за Купата на ФА и веднъж на финала за Купата на Лигата), от една страна е празник за любителите на футбола, а от друга кошмар за полицията в Глазгоу.
На преиграването на осминафинала за Купата през март на "Селтик Парк" бяха арестувани 34 души, като отново по чудо се размина без жертви.
Напрежението преди утрешния мач пък ескалира неимоверно, когато преди няколко дни полицията разкри опит за атентат срещу мениджъра на "детелините" Нийл Ленън, до когото бе изпратено писмо-бомба.
Бившият национал на Северна Ирландия заяви, че ще си помисли дали да продължи работата си в клуба и през следващия сезон, а колегата му в Рейнджърс - ветеранът в "Олд фърм" Уолтър Смит сподели, че след подобни случки е щастлив, че това е последното му дерби, тъй като през лятото прекратява треньорската си кариера.
Скандалният инцидент с писмото-бомба накара и министър-председателят на Шотландия Алекс Салмънд да вземе отношение... "Изкореняването на злото, известно като "сектарианизъм", е крайъгълен камък в политиката на това или всяко следващо правителство, ръководено от мен. Шотландия ще се освободи от фанатизма, независимо колко дълго ще продължи тази борба", заяви той, цитиран от сайта Scotsman.com.
Дербито утре ще мине при безпрецедентни мерки за сигурност, като няколко хиляди полицаи ще бъдат разположени на стадиона, в околностите му и по оживените места в Глазгоу, където е възможно да се срещнат представители на двете агитки. Органите на реда ще следят и за песните по трибуните, като феновете, пеещи такива, които съдържат "говор на омразата", ще бъдат арестувани.
Със сигурност утре на стадиона на Рейнджърс "Айброкс" ще е много вълнуващо, като спектакълът на 22-мата на терена ще е само част от зрелището. Да се надяваме, че този път именно чисто футболните елементи на дербито обаче ще бъдат това, за което ще се говори дълго след мача...
