Изпълкомът на УЕФА разпореди да бъдат посадени 600 хиляди дървета в градовете-домакини на Евро 2020 в чест на 60-годишнината от основаването си, но паралелно с това ритуално отряза клона на всички малки и средни по футболна значимост държави, в това число и на България.
Вече е ясно, че няма обратен път назад и стряскащите планове на Чеферин и обкръжението му бяха официализирани онзи ден в Любляна. В родния град на президента на УЕФА бе подписана присъдата над целокупния европейски футбол. 24 септември 2019 г. ще остане в историята като датата, в която окончателно и безвъзвратно бе издигната Желязната футболна завеса. От правилната страна са богатите/големите/великите, а зад телената ограда гладно и отчаяно ще надничат всички останали.
Да започнем с дребния проблем – съсипването на Лигата на нациите.
Дебютното издание остави крайно положителни впечатления. Принципът на йерархично разпределение на отборите и осигуряването на реална перспектива за класиране на европейско първенство дори за най-малките държави оказа крупен оздравителен ефект върху националните отбори. Те отдавна бяха запратени в ъгъла под напора на клубния футбол и телевизионните пари и в повечето страни вече не можеха да запалят патриотичната искра у запалянковците. Три десетилетия след края на Студената война европейският футбол (почти) не играе по идеологическата струна и националните селекции станаха досадно и излишно допълнение в календара на редовия запалянко.
Осигуряването на могъщ стимул (класиране за еврофиналите) посредством няколко победи в Лигата на нациите обаче промени картинката – навсякъде интересът към националните отбори скочи, стадионите се пълнеха, имаше заплетени и равностойни мачове, интригата остана до последно. Сега обаче всичко отива по дяволите. Защо?
Да вземем България и да се абстрахираме за момент от вътрешните си проблеми (некадърни футболисти, треньори, шефове, прочие). Какво ни топли, че ни качват „служебно“ в Лига B?
Едно на ръка, че в тази компания шансовете за точки и победи рязко намаляват, и второ – каква ни е изгодата да се борим за челно класиране, освен смехотворния награден фонд, който не вълнува никого, ако не броим чиновниците във футболния съюз? УЕФА ликвидира най-важния бонус – възможността за класиране на голямо първенство (в случая световното в Катар през 2022 г.) и по този начин премахна единствения стимул за „обикновените“ държави да играят сериозно в Лигата на нациите.
А какво им пречеше да оставят четири визи за мондиала в играта? Европа ще има 13 квоти за Катар, 9 от тях можеха да се разиграят в класическите квалификации, а останалите 4 отново да се паднат на Лигата на нациите. Но не би – защото в Нион очевидно са си направили сметката, че някоя едра риба може да изгори заради някое „джудже“ (като България). Което е недопустимо.
Не на последно място – европейската централа безскрупулно си плю на собствените правила, според които в Лигата на нациите едни отбори трябваше да се качат нагоре, други да изпаднат и т.н.
Няколко месеца по-късно се оказа, че не е имало никакъв смисъл да се натягаш да спечелиш групата си в Лига C (например), тъй като и второто място те праща нагоре. Простата сметка показва, че вместо четири, в крайна сметка осем отбора се телепортират от Лига C в Лига B. Същото важи за Лига B и Лига A. Сега пък ни сервират нова формула и не е ясно тя колко време ще оцелее...
Но обезсмислянето на Лигата на нациите е дребна болка в сравнение с истинския погром, който се задава на клубно ниво след по-малко от година. Основаването на трети евротурнир е заупокойната за малките футболни нации. Те окончателно ще бъдат пратени в миманса и достъпът до Обетованата земя окончателно ще бъде отрязан. Съответно големите пари ще влизат само и единствено в правилните джобове, а елитът окончателно ще се прочисти от неканени гости.
Към днешна дата не е много ясно как точно ще изглежда този футболен Франкенщайн – Лига на конференциите.
Възможно е форматът да копира под индиго този на Лига Европа (8 групи по четири отбора), но се чуват и други версии – групиране на регионален принцип и т.н. За момента са ясни две неща – наградният фонд ще е несравнимо по-малък дори от този в Лига Европа, а всички наши евроучастници ще бъдат запратени именно там с изключение на шампиона, който единствен ще продължи с реален шанс да се намърда сред големите. Какво следва от всичко това ли?
Българските клубове (и себеподобните им) няма да заработват дори сегашните суми, които с толкова мъки успяват да усвоят от евроучастията си. Ще им подхвърлят трохи и ще им обясняват, че трябва да са изключително доволни, че изобщо са ги допуснали до европейската сцена. Не просто групите на Шампионската лига, а дори тези на Лига Европа ще се окажат пълна химера за родните „евробойци“. Ако е вярно това, което се говори, всяко лято ще ги пращат на самоубийствени мисии с побратими от Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Молдова, Румъния, а дори да излязат с успех, ще се озоват в групите на нещо подобно на някогашното Интертото. Където нито ще има пари, нито фенове, нито интерес, нито нищо.
За капак клубове като Лудогорец съвсем ще се превърнат в недосегаеми на домашната сцена – по простата причина, че единствено те ще имат достъп до златния дъжд на УЕФА.
И дори да пропуснат някой сезон да припарят до някои групи, тези под тях няма да могат да ги догонят. Те просто ще продължат да си стоят зад оградата и да подсмърчат.
Шампионската лига? Там всичко отдавна е ясно – сега УЕФА го официализира. Това си е затворено общество от богоизбрани клубове, които владеят пазара, телевизиите, феновете и футбола. Достъпът до него ще бъде рестриктиран допълнително, но само профорома – и в момента важните играчи са в групите всеки сезон. Безаварийно и гарантирано.
А приказките за „разширяване на географията“, „отваряне на футбола“ и „солидарност към всички“ са за наивници. Същите наивници, на които УЕФА току-що отряза клона.
