България започна с победа пътя на завръщането си към големите международни футболни турнири. Родните национали се справиха с гостуването си на Азербайджан, с което записаха първите си три точки в квалификациите за Евро 2016.
На пръв поглед такава победа не трябва да бъде определяна като огромен успех, предвид не особено славното футболно минало на азерите и огромните претенции, с които априори се кичи българския национален отбор.
Това не е напълно невярно твърдение, но има и друго.
Тази среща предложи няколко малки успеха за родния футбол, които на фона на ужасяващия терен в Баку сякаш изпъкнаха, макар и засенчени от големите липси на родните национали, с които сме свикнали.
Първият и може би най-важен успех е това, което Любо Пенев съумя да направи - чисто като смени и персонален подбор извади мача, въпреки кадровите проблеми, с които трябваше да се справя.
И без това лишената от големи футболни имена България остана без водещите си фигури, а на тяхно място влязоха момчета, чиито международен футболен опит се ограничава до няколкоминутно участие в контроли и мачове без значение.
Някогашните играчи, определяни като бъдещето на българския футбол, в момента си търсят отбори из долните дивизии на Италия и Турция, а вместо тях Август Попов, Михаил Александров, Венцислав Христов и Тодор Неделев, които не могат да се похвалят със сериозни международни изяви, показаха вторият малък успех за родния футбол - националният ни отбор успя да се отърси от шаблона на "големите водещи имена".
Каляските, около които трябваше да тичат "обикновените" играчи, вече не са актуални, и слава Богу. Защото въпреки липсата на страховита футболна фантазия, гарнирана с константна класа, българската селекция показа, че отборът може да се справи, отделните личности не.
Не трябва да се пропуска факта, че тази среща дори не загатна за някакъв огромен потенциал, който ще изтегли националите ни към върха, а бездната между нас и водещите европейски отбори е все така отчайващо голяма, но въпреки това играчите записаха и още една малка победа - победиха.
Огромният проблем от последния квалификационен цикъл бе това, че мачове, в които на пръв поглед трябваше да бием, ни се изплъзваха. А в тази среща, макар големите липси - на класа, фантазия и атрактивност, ние трябваше да победим, ако искаме да поддържаме шансовете си за класиране живи.
И така, малките успехи понякога са по-важни от победите, макар и победите да са малки успехи. А занапред - ще видим.
