Ивайло Петев явно доста време е обмислял изказванията си на старта на лагера на националния за мачовете с Хърватия и Азербайджан.
Първо - вметка. И двата мача са абсолютно безсмислени, като единствата интрига е дали ще паднем с много или малко от хърватите, както и ще успеем ли да пуснем пред нас и Азербайджан в крайното класиране.
Според Петев тези два мача били "поле за изява", тъй като вече нямаме какво да губим.
Господин Петев, ние нямаме какво да спечелим от тях, ако не сте разбрал.
И още - българските футболисти са най-отпуснати и безхаберни, когато играят в мачове без стимул. Тези са такива, та ни е притеснено за резултатите...
Тези двубои ще уморят дори момчетата, които подават топките край терена. Толкова са тягостно безсмислени.
Не че Петев е главният виновник да се стигне дотук. Той все пак пое отбора почти по средата на пътя, а не в началото на квалификациите.
Но клишета като "напрежението дойде в повече на мача с Норвегия (загубен с 0:1 в София)", "ще дам път на млади играчи", "знам, че очакванията са големи", "трябва да върнем публиката на мачовете" и "да имаме силно първенство, за да имаме силен национален", са ни писнали.
Нима само с млади играчи непретенциозната Исландия е първа в групата, в която са Холандия и Чехия?
Или пък първенството там е много силно - та то е полупрофесионално?
Стига клишета, националният е специфична територия и в нея трябва особен тип работа.
Дори без много класа, трябва колектив, здрав дух и желание - повечето малки отбори подхождат така и крадат точки от големите.
И виждаме Норвегия, Словения, Словакия, Исландия, Естония... се бият за директно класиране или баражи за европейското.
Ние обясняваме колко ни е слабо първенството и колко голямо било напрежението на мача с Норвегия, та на националите им дошло в повече.
Е, те ако в този мач са смачкани от напрежението, на какво европейско бяха тръгнали?
И изобщо - Петев, за какво ни говориш, човече!?
