Какво още трябва да се случи, за да разкарат веднъж завинаги лумпените от стадионите в България?
Това е главният въпрос след мача между ЦСКА-София и Левски, който без малко не костваше живота на една жена от службите на реда. За нея футболната среща завърши в болницата с окървавена глава и увредено зрение от взривена бомбичка.
Каквото и да се случи, все тая. Нищо, че става въпрос за опит за убийство. Вече две десетилетия социопатите, фашизоидите и селяндурите от футболните агитки няма кой с пръст да ги пипне. Те са нужни на политиците когато се зададат избори, или ако се налага да бъдат организирани безредици и всякакви други „мокри поръчки”.
Затова, щат не щат, службите за сигурност пасуват. Най-много да арестуват някого от кумова срама, както вероятно ще стане и сега.
Но изродите могат да бъдат спокойни за бъдещето си във футбола ни, без значение от цвета на отбора.
Помните ли ликвидирания с бомба Младен Младенов? Тогава, през 2000 г., властите се биеха в гърдите, че са заловили извършителя. Но накрая се оказа, че няма доказателства. Всички видове съдебни инстанции оправдаха задържания. И, което е по-лошото, бомбичките продължиха да си гърмят безнаказано.
От тях например пострада 22-годишната Гергана Орлова, обезобразена от взрив на стадиона. Виновникът мина с условна присъда. „Хората не искат и нямат желание да се учат от грешките. Това е…”, каза наскоро пострадалото момиче по повод някакъв идиот, който едва не си откъсна ръката, докато приготвял самоделни устройства за футболна бомбардировка. Така е, властите също нямат желание.
Знаете ли какво е да ви разбият черепа със стъклена бутилка на стадиона?
Журналистът Крум Савов едва прескочи трапа, с парчета стъкло и кости в мозъка. А фоторепортерката Емануела Захариева беше ударена тежко с камък в главата. Там дори и виновни не се намериха. И всичко си продължи по старому, до ден днешен.
Интересно, че и футболните клубове години наред търпят всичко това с изумително овчедушие.
И дори си плащат на същите тези типове, което си е откровен рекет. Не толкова отдавна Тодор Батков стигна дотам да каже: „Биха нашите деца”. Всъщност ставаше въпрос за нашарени с татуировки здравеняци, изпотрошили трибуната във финала за Купата на България. Защо тогава да се учудваме, че един треньор се оказа публично съблечен по време на пресконференция, а гамените за пореден път минаха между капките?
Ами побоищата на „Лаута”? Пресен пример от този сезон. Най-малко половината от заснетите по телевизията да нахлуват на пистата и до днес си ходят по мачове. Нищо, че има достатъчно кадри за разпознаване и съд. Сакън да не разлютим агитките! Да спи зло под камък.
Егати държавата, егати и футболът...
