Жозе Моуриньо искаше нов бранител в състава си и не получи такъв. Ако го беше получил, един измежду Виктор Линдельоф и Ерик Байи нямаше да играе в гостуването на Брайтън от втория кръг на Висшата лига.
Манчестър Юнайтед щеше да изиграе поне малко по-добре мача, може би и нямаше да го загуби по този безпомощен начин.
Следователно, Манчестър Юнайтед затруднява работата на Жозе Моуриньо.
Вероятно самият мениджър си мисли, че обяснението е точно толкова просто, или иска ние да си мислим така.
В такова обяснение даже има резон, гледайки как Байи и Линдельоф се хвърляха в рискови и необмислени единоборства и не успяваха да проследят движението в наказателното поле на един от най-бавните нападатели във Висшата лига.
Все пак Манчестър Юнайтед е най-големият клуб в света според годишния си доход. Ако някой клуб има възможността да привлече играч сега и веднага, това би трябвало да е именно този клуб. Когато Моуриньо преподписа договора си, вероятно го е направил с увереността, че клубът има амбиции, отговарящи на неговите собствени. А поне това лято такова нещо не си пролича.
Но дотук приключват оправданията за Специалния след вероятно най-непохватното представяне на "червените дяволи" във Висшата лига от напускането на Дейвид Мойс насам. Под ръководството на Моуриньо заслужените упреци са заради тромава игра в атака и липса на креативност, но отборите на португалеца рядко изпадат в тотален безпорядък, особено съпроводен с видимо слаба мотивация за победа.
Колкото и да е шокиращо, срещу Брайтън Манчестър Юнайтед напомняше най-вече на Арсенал от последните години.
Тимът не беше готов за битка в гостуване на корав съперник, победил го на същия стадион преди по-малко от четири месеца. А малкото позитиви в играта бяха заровени под тонове индивидуално и отборно неумение.
Дори малцината, които съчувстват на Моуриньо за липсата на по-мащабна селекция това лято, трябва да признаят селекционните му грешки в миналото. Линдельоф и Байи може да не са идеалните защитници според мениджъра, но бяха привлечени именно от него и струваха по 30 млн. паунда.
Не очакваме ли в някакъв момент най-високоплатеният треньор във футбола да развие футболистите, с които разполага?
Защо Манчестър Юнайтед изглеждаше като тим, който скоро не е провеждал дори обща тренировка, защо играчите изглеждаха сякаш бяха уплашени от собствените си сенки и сякаш тези сенки наистина бяха способни да им отнемат топката?
Това е едва началото на сезона, но то е така важно, защото може много ясно да покаже какво предстои. Играчите в червени екипи в момента са психологически обременени и няма как да покажат най-доброто от себе си, заради което разликата с Манчестър Сити изглежда точно толкова голяма, колкото беше и през миналия сезон.
Тези критики нямаше да имат такава тежест, ако това не беше третият сезон на Моуриньо в Юнайтед, когато вече е неприемливо отборът да изглежда като сбор от неориентирани индивидуалности без посока.
Моу така и не успява да изгради характера и дефанзивната сила, която имаха неговите успешни тимове на Челси и Интер. А резултатността на неговия Реал Мадрид от 2011/12 изглежда на светлинни години от този Юнайтед.
Срещу Брайтън очаквахме поне яростен финален натиск, който да покаже непримиримост пред загубата, но и това не се случи. Дотук Моуриньо предлага един Манчестър Юнайтед без идентичност и без твърдост, задоволяващ се да изчаква противниците.
Затова за опонентите във Висшата лига вече не е лоша новина, че ще играят с "червените дяволи". Те знаят, че няма от какво толкова да се страхуват.