Наесен "с песен" българският национален отбор ще поеме към "Уембли" за среща с родината на футбола, с Рууни, Джерард и компания. И ще слушаме вероятно лафовете за "на терена са 11 срещу 11" и че всичко във футбола е възможно...
Няма лошо. Само дето във футбола вече всичко значимо става възможно с големи пари. А тук сравнението между Англия и България е направо стряскащо.
На същия този "Уембли" вчера се игра мач, в който една минута струваше 1 милион лири - "90-милионният двубой" за влизане във Висшата лига. Толкова спечели само за следващия сезон Блекпул, победил с 3:2 Кардиф. Това е сумата, гарантирана от ТВ правата и другите очаквани приходи за една година. Дори Блекпул да изпадне.
Нерде Блекпул, нерде Берое.
Носителят на купата у нас, а и евроучастник, не може да си гарантира заплати на играчите за новия сезон. Да не говорим, че им дължи пет от миналия. Стигна се до открито писмо на кмета до местни бизнесмени, да събират по някой лев за спортната гордост на града. А ТВ договорът на родния футбол, макар и огромен за България - 51 млн. за пет сезона, не стига да покрие разходите на малките клубове. Други приходи на практика няма, освен ако някой отбор като Касъмпаша не плати някое евро за талантлив младок. Фенски атрибути, билети, спонсори - пренебрежимо ниски пари влизат от тях в клубовете.
90-милионният Блекпул хипотетично може да си позволи да купи целия български национален отбор още това лято. Именно този отбор ние ще пратим наесен срещу далеч по-големи риби от тия, които плуват в басейна на Блекпул. Нещата са несъизмерими. Остава да се надяваме, че във футбола все още се случват чудеса, които не струват пари...
