"Системата ВАР? Много хубава система. Ама знаете ли я тая - видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак. Всичко е втасало в България, та ВАР ни трябва.
Системата струва един милион. Вие някога виждали ли сте един милион на цяло? Знаете ли как се изкарва един милион, за да се вкара в системата ВАР? Но ако ФИФА и УЕФА помогнат, добре", каза преди броени дни президентът на Славия Венцеслав Стефанов, който по съвместителство е и член на Изпълкома на БФС.
Без да сме пророци, е лесно да предположим, че доста от неговите колеги във висшия футболен орган са на същото мнение. Наскоро вицето на БФС Атанас Фурнаджиев също се скъса да хвали ВАР (която щяла да реши проблемите в съдийството) и даже обяви конкретен срок, в който видеотехнологията щяла да бъде въведена в българското първенство - 3 години. Проблемът е, че както обикновено хората, които ръководят футбола в България, демонстрират стряскащо ниво на некомпетентност. Те очевидно нито знаят какво е ВАР, нито колкото струва, нито кой плаща и за какво точно служи.
Ще запонем с цената - единственото, което видимо притеснява чичо Венци.
Според него всеки елитен клуб у нас ще трябва да се бръкне с 1 милион лева, за да може да се въведе ВАР, или общо 14 милиона лева. Как се образува тази сума обаче Стефанов не поясни - вероятно защото някой просто му е назовал подобна цифра. Прав е само в едно - всеки роден клуб ще трябва да си плати за удоволствието да използва видеосистемата. По всички останали точки тезата му издиша.
Като всяка технология, ВАР може да е скъпа или евтина в зависимост от качеството на изпълнението. Ключов фактор за определяне на цената е и колко мача ще обслужва на ден. Най-грубо казано, ВАР е софтуер, който се ръководи от един национален център (подобно на онази „стаичка" в Москва, в която зрителите бяха „пренасяни" постоянно по време на световното първенство в Русия).
Да приемем, че тази стаичка у нас ще е базирана в София - тя ще консултира всички съдии навсякъде в България.
В момента максималният брой мачове от родното първенство, които се излъчват по телевизията дневно, е 3. Техниката, нужна за използването на ВАР на един стадион, струва грубо около 1 милион евро. Тя е мобилна - т.е. може да се мести ден за ден, каквато е практиката в момента в Полша например.
Сметката е елементарна - ако в Първа лига продължат да се играят по максимум 3 мача на ден (което едва ли ще се промени заради изискванията на телевизиите), ще са необходими грубо около 6 милиона лева за обслужването на всички двубои. Дори да предвидим един допълнителен „комплект" за непредвидени ситуации, цифрата става 8 милиона - т.е. почти двойно по-малко от цитираната от Стефанов сума.
С други думи 14-те отбора от Първа лига ще трябва да извадят по малко над 500 хил. лева, при това еднократно.
Всеизвестно е, че водещите отбори у нас са с бюджети по около 10 милиона лева, а дори опашкарите не падат под 3 милиона, като голяма част от тези пари отива за заплати на съмнителни чужденци. Всеки сам може да прецени дали при това положение половин милион е толкова непосилна сума за средностатистическия футболен клуб у нас, който има претенции да е „елитен".
Отделен въпрос е, че много малко стадиони у нас разполагат с необходимата инфраструктура за разполагане на необходимия брой камери за ВАР. Повечето клубове ще трябва да направят допълнителни инвестиции в базата си, ако желаят да се радват на предимствата на видеотехнологиите. Но за това отново никой не им е виновен или длъжен. Просто няма безплатен обяд.
Друга голяма глупост, която чухме от боса на Славия, са очакванията, че ФИФА и УЕФА можели да платят за въвеждането на ВАР в България.
Очевидно за Венци Стефанов ФИФА и УЕФА са нещо като еврофондове, от които всеки може да точи за каквото и както му хрумне. Навсякъде по света въвеждането на ВАР се поема от местните футболни клубове, по простата причина, че те са заинтересованите и те ще потребяват услугата. Все едно да отидеш в местната община и да поискаш тя да ти купи домашен телевизор.
Единственият случай, в който УЕФА би платила за използването на ВАР на българска територия, е двубой от евротурнирите - но тъй като страната ни вече няма предствавители на континенталната сцена, това няма как да се случи, поне през настоящия сезон.
Всичко това обаче са дребнотемия пред основния въпрос - наистина ли ни трябва ВАР в България?
Остава усещането, че видеотехнологията се приема от футболните хора у нас за панацея на проблемите в съдийството.
Което е върховно непознаване на материята - никъде ВАР не елиминира съдийските гафове, нито въвежда тотална справедливост. Сама по себе си, технологията остава спорна - по простата причина, че не компютрите, а хората продължават да взимат решенията. Казано по друг начин - ВАР не е нищо друго, освен помощник на главния съдия. Този помощник е друг съдия, който има предимството да седи на топло в една далечна стаичка и да разглежда спорните ситуации на повторение. След което да каже мнението си в слушалката на главния арбитър, който е единственият оторизиран за отсъждането (или неотсъждането) на фаул, дузпа, червен картон, гол и прочие.
Тук е ключовият момент. Цяла есен повечето клубове у нас реват на умряло, че са ощетявани целенасочено в полза на един клуб и че споменатият клуб „работи" със съдиите. Да приемем, че са прави - но какво точно ще промени ВАР? Реферът в „стаичката" също е подчинен на Съдийската комисия към БФС и назначенията му ще се правят от същата тази комисия. Каква е гаранцията, че той няма да интерпретира ситуациите в полза на силните на деня? Защото в дъното на ВАР си остава човешката интерпретация.
Практиката от мондиала, а и от големите първенства като италианското, германското или испанското, където ВАР вече се прилага, показва, че системата е, най-меко казано, несъвършена. Само във финала на световното имаше поне две ключови ситуации, които компрометираха ВАР - според мнозина дори предопределиха крайния изход на най-важния мач във футбола.
Проблемът е, че няма ясни критерии кога и за какво трябва да се използва технологията.
Да вземем играта с ръка - дори правилникът в момента оставя терен за интерпретациии: дали действието е „умишлено", дали ръката е в „естествено положение" и т.н. Това, че реферът ще види 20 пъти на повторение ситуацията, няма да я направи по-малко спорна. И няма да елиминира опасността от тенденциозно отсъждане.
И друго - след всеки кръг в големите първенства десетки отбори се оплакват защо „тяхната" дузпа не била гледана с ВАР, а пък тази на съперника е гледана. Или нещо от сорта.
Познавайки привичките в родния футбол, е лесно да си представим какво ще се случи: мачовете ще бъдат накъсвани до безкрай и за всеки тъч ще се иска видеоповторение. И вместо по-хубав футбол, ще гледаме по-продължителен цирк. А силните на деня ще продължат да си разиграват коня - със или без ВАР.
