Наско Сираков изстреля присъда - Левски е на дъното и му трябва време да се отлепи от там, а едва след това да гради нещо. И това е клубът, който уж е най-стабилен, чист от дългове и т.н. високопарни слова, които слушаме от години.
Левски е на дъното, разбира се.
Но и целият български футбол е там. След мачовете в евротурнирите от последните две седмици, какви повече доказателства ни трябват?
Има вероятност нито един български отбор да не стигне август месец в Европа. И то за втора поредна година. Левски вече потъна безславно край река Иртиш, която си тече из Китай, Казахстан и половин Азия. Бит, засрамен и кротнал се на дъното.
Берое ще изиграе протоколен реванш с Апоел (Тел Авив), след като бе свидетел на лекция по ефективност от отбор, който си е величина на средно европейско ниво. Там не сме имали и някакви сериозни очаквания за краен успех.
Ботев се радва на "добър турнирен резултат" - 1:1 като гост на босненския Жрински, който е девети от миналото първенство на страната си.
Все пак не е загуба, разбира се, но... Хора, та ние доскоро босненските съперници ги брояхме за подарък на жребия!
Явно критерият ни за силен съперник и добър резултат се е променил.
Лудогорец... Какво да кажем? Глупостите на шампионите нямат край. И не са заради карък, както говори Домусчиев. А са си съвсем закономерни, след като отборът не е мръднал на йота в развитието си от първия сезон с треньора Петев. Няма надграждане, има застой, а и регрес.
Изпуснати бяха добри играчи, а привлечените 27 чужденци за 3 сезона са направо рекорд на глупостта!
Затова футболът ни е на дъното и пада от казахи, узбеки, босненци и словенци. И Славиша Йоканович може и да покаже пътя на Левски, но няма да оправи генерално нещата там. За това трябва стратегия.
Същото важи и за ЦСКА, който пък дори не е в евротурнирите, след като стигна до пълното дъно и сам се отказа, а сега в клуба се чертаят неясни схеми за бъдещето.
Стратегия - това е ключовата дума.
Такава в родните клубове отдавна няма.
