Иван Славков-Батето казваше едно време, че „футболът е бамбашка работа”. Което означава особен, необикновен, причудлив.
При всичките му кусури, Славков понякога изричаше и верни неща. А най-особеното явление във футбола ни може да се окаже шампионът Лудогорец.
Отбор, който уж е български, но май ще остане само с един българин. Ако не и без него…
Напоследък в състава от Разград има най-много трима нашенци. Това са вратарят Владо Стоянов, защитникът Йордан Минев и капитанът Светослав Дяков.
Само че близнакът Минев вече е на 36 г. и почти го няма в стартовите единадесет. А на вратаря му изтича договорът след няма и половин година. И Лудогорец вече гледа да го продаде, за да не си замине без пари през лятото. Затова и предвидливо наеха за поста му бразилеца Ренан дош Сантуш.
Остава Дяков. Който вече е на 32 години, и в Лудогорец го виждат като бъдещ помощник-треньор. С тенденция към старши, ако напредне в бранша.
За първия отбор тази зима беше привлечен поредният бразилец – голмайсторът на Ботев (Пд) Жоао Пауло. Взеха го като евентуален заместник на сънародника му Джонатан Кафу, от чиято продажба босът Кирил Домусчиев очаква осемцифрена сума в евро.
Впрочем, Домусчиев добре си печели от бразилците. След като продаде Жуниор Кайсара на германския Шалке 04 за 6 милиона евро, в началото на седмицата Лудогорец прибра още половин милион като процент от трансфера му в турския Башакшехир.
Въобще, бизнесът в Лудогорец върви добре, отборът – също.
Шестата поредна титла в България изглежда опечена, а в Европа предстоят още най-малко два мача с датския БК Копенхаген.
Но под българското знаме ще играят почти само чужденци. Което на нашия запалянко му изглежда кофти.
Той още не е станал като английския си побратим, който на 26 декември 1999 г. видя Челси без нито един британец при гостуването му срещу Саутхемптън. Вече се чу сериозно роптаене, че тази есен в двубоя с Локомотив (Горна Оряховица), спечелен с 4:0, разградчани играха без нито един българин. Нито в титулярния състав, нито при смените. Само аргати от чужбина!
За сравнение, във великия мач със Стяуа, с дузпите и вратарските спасявания на защитника Козмин Моци, нашенците в отбора бяха петима.
Но, както е тръгнало, скоро ще остане само един. Или дори без хич.
А и не се вижда намерение да наложат някой друг българин в отбора, поне на първо време. Макар и да развиват юношеската си академия, в която тези дни привлякоха двама от големите таланти на Левски.
За всички е ясно, че шампионът на България трябва да въплъщава в себе си националната гордост, особено в днешната обединена Европа. Но това няма как да стане без български футболисти, които в момента гледат от резервната скамейка как играят чужденците.
За да се хареса на всички, за да пълни националния стадион „Васил Левски” за европейските си мачове, Лудогорец трябва да бъде поне наполовина от българи.
Защото политиците може и да искат да превърнат Европа в подобие на САЩ, но задачата на футбола е да съхрани многообразието на нациите. Иначе ще имаме само един отбор – този на Европа. А в България ще имаме този на бразилския Лудогорец. Който, ще прощавате, може и да бие наред, ама не изглежда съвсем български.
