Ще е много хубаво, ако Христо Стоичков успее да оглави националния отбор на Виетнам - това ще е нов старт на кариерата му на треньор, която, за съжаление се развива в низходяща посока.
Най-успешният и най-добрият български футболист ще остане в историята на играта завинаги, но постиженията му като треньор са скромни - както на клубно, така и на национално ниво.
Особено, що се отнася до представянето на България, където издънките следваха една след друга и по традицията, която бързо хваща великите у нас, Стоичков се обиди, фръцна се и се скри, а на нас ни остана да му гледаме лика от многото реклами, в които беше ангажиран като национален селекционер.
Но сега Камата получава нов шанс, който ако не друго, ще е забавен. Защото изобщо не ми пука как ще се развива футболът във Виетнам, но с устрема на Стоичков, подобно на прозренията на Димитър Пенев, той може да класира националния им и за европейското първенство. Колко му е.
Но във виетнамската преса вече се появиха и първите притеснения за евентуалния нов етап от кариерата на Стоичков. Първото е свързано с имената на местните футболисти - очаква се новият селекционер да сведе обичайните три имена от по две-три букви до само едно, за да ги запомня по-лесно.
И другото било свързано с английския език на селекционера. Което всъщност не е никакво притеснение - във Виетнам го говорят къде-къде по-слабо отколкото в ЮАР, а акцентът им е направо невъобразим. Не че Стоичков ще мине за професор от Оксфорд, ама ще го разбират всички. Може би дори ще открият какво значи „вертолейшън", защото тази дума я няма и я няма в речниците.
На Стоичков можем само да му пожелаем късмет и да чакаме първите му интервюта пред местните телевизии в YouTube. Понякога треньорската професия има странни аспекти, не мислите ли?
