В сегашния спортен директор, а от няколко дни и треньор на Левски Георги Иванов мнозина виждат новия Наско Сираков.
Приликите се немалко - като почнем от това, че двамата са в Топ 4 на най-големите централни нападатели в клубната история, легенди и любимци на отбора, минем през личните им качества на мъжкари и лидери, и стигнем до склонността им да влизат в конфликти именно заради тях.
В някои отношения има и разлики, като сравнението по-скоро няма да е в полза на Гонзо.
Разлика, която се набива на очи, е и в действията на двамата по един абсолютно аналогичен казус.
През 1997 г. Наско бе треньор на Славия - без особен успех. През 2000 г. като спортно-технически директор на Левски той пое и треньорския пост за 5 мача като временен вариант след освобождаването на руснака Владимир Федотов до назначаването на Георги Тодоров. Въпреки че постигна 4 победи и 1 загуба, Сираков не бе изкушен да гали егото си и с тази длъжност. Както и самият той е казвал, прецени си възможностите и реши, че силата му е другаде - като ръководител.
През миналото първенство Георги Иванов води отбора за около осем месеца и се видя, че силата му май не е там.
Сега му предстои нов опит, но очакванията сред привържениците не са особено оптимистични, за което е красноречиво и едно мнение във форумите, което гласеше нещо от рода на това, че „Докато Ясен си беше треньор, се класирахме за групите на Лига Европа и биехме с красив и резултатен футбол. Когато Гонзо реши да се прави на треньор, се провалихме в първенството".
Изказването на Иванов, че ако Левски не стане шампион догодина, той сам щял да си тръгне, звучи като проява на чувство за отговорност, но, както и една колежка много точно написа преди два дни, в такъв случай никой не би трябвало да го чака той да решава дали да си тръгва...
