Иван Иванов спечели приза Футболист на годината и го посвети на покойната си майка. Благодари на бившите си треньори и семейството и сподели, че не е очаквал признанието, но то го прави щастлив.
Възмъжал, спокоен, здраво стъпил на земята...
Чак да се чуди човек дали това е същото онова момче, което допреди няколко години си пускаше езици по дискотеките с Караджата, а скандалите го преследваха, както банките преследват клиентите в просрочие.
В Партизан го посрещнаха с въпроса "Гей ли си?", а година преди това кулминацията на нощните му вакханалии в София завърши в "Пирогов" с прободни рани от нож след скандал пред нощен клуб. Естествено в компанията на Караджов, който също бе промушен.
Но постепенно Русия се откъсна от нездравата за него родна среда и след трансферите му в чужбина, нещата потръгнаха.
Първо прекара около година в Алания Владикавказ, където бе в нещо като полулегалност, но след това в Партизан отново попадна в полезрението ни и станахме свидетели как се превръща в любимец на "гробарите".
Престоят му в Белград започна със споменатия въпрос за сексуалната му ориентация, но няколко месеца по-късно никой не се съмняваше в нея.
Иванов играеше като лъв, а спокойствието му на терена, усетът му за пласиране и включванията му в атака предизвикаха интереса на редица силни отбори.
Сагата около трансфера му в Базел още е прясна, а на "Санкт Якоб" Русия окончателно намери себе си. В Швейцария не обичат балканските номера и той го разбра бързо.
Сега глупостите са зад гърба му, а признанието у нас ще е още по-голям стимул за Иван да продължи само напред и нагоре.
На 25 години е и голямата игра тепърва е пред него.
Да бъде жив и здрав и да няма контузии, а другото започва да се нарежда.
