В сектора на хърватите имаше и доста нормални хора - фенове на футбола, дошли да подкрепят отбора си, а не да провокират и да сеят омраза.
Затова съществуваше сериозна заплаха запратена от сектор "Г" факла или предмет да ударят не някоя дървена екстремистка глава, а обикновен запалянко. За радост и този път се размина или поне не се чу за пострадал привърженик на гостите по време на безредиците през първото полувреме.
Грозно и зловещо бе посрещането, което част от родните фенове бяха подготвили на хърватите, но те получиха абсолютно същата порция омраза, която сервират на гостите си всеки път в Загреб.
А ние също сме им сърбали попарата. И през 2003 г. напрежението беше сериозно, но през следващата 2004 г. си беше направо страшно. Хърватите нападаха всичко "що се зове бугарско", а на "Максимир" към гостуващия сектор цял мач летяха камъни. Имаше спукани глави и ранени българи, а няколко от сънародниците ни, които отвърнаха на провокациите, останаха да лежат в загребския арест.
Та в този контекст на мисли - едва ли пътуващите хървати са очаквали посрещане с хляб и сол в София.
Тъпото е, че започна безсмислена война, която ще се подновява всеки път, когато жребият отреди един срещу друг да са България и Хърватия.
В Загреб вече броят дните до датата, в която националите ни ще дойдат за реванш, бъдете сигурни. Просто са си такива - око за око, зъб за зъб. Така че, който тръгне за хърватската столица като му дойде времето, също да не очаква топло посрещане.
