„Много лесно е когато имаш Лечков, Балъков, Пенев, Михайлов, Сираков и някои други да си на върха. За да стигнеш там трябва да минеш много път. Ние искаме от нулата да сме на върха. Това е най-големият проблем в днешния футбол, в днешния спорт. Ако ги няма школите, дисциплината, отговорността едва ли нещо ще постигнем". Така в интервю за bTV снощи легендага Христо Стоичков се опита да обясни защо националния ни тим по футбол стигна до положение, в което да чака десет месеца, за да постигне първата си победа.
Лошото е, че школите у нас наистина ги няма. Или поне по-голямата част от тях. Няма я и системата, която създаде Лечков, Пенев, Балъков, Сираков, Стоичков и останалите. Всички те, както и още редица големи родни спортисти като Стефка Костадинова, Румяна Нейкова, Тодор Стойков, Георги Младенов, Мария Гроздева, Станка Златева и още десетки други са започнали кариерата си по един и същи начин - от някое спортно училище.
Днес в страната има 21 спортни училища, а учениците в тях са едва 7000. Точно толкова тежка е и ситуацията в ученическите спортни школи - местата, от където спортните училища и школите на клубовете навремето подбираха кадрите си. От 64 такива УСШ сега са останали само четири.
Няма ги и децата, които играят навън или в училишния двор, няма ги училищните първенства, от които започва всичко, малките клубове по места са пред загиване. Липсва основата за съществуването на спортните училища, логично липсват и те самите. Спортистите, които излизат от тях също. .
Големият въпрос е дали Министерството на спорта, което вече отговаря за спортните училища ще успее да промени нещо. И дали изобщо има смисъл този тип училища, защото наред с добрите резултати на терена, в залата и на пистата те имаха и доста негативни характеристики. Като тази, че заради спорта се загърбваше всичко останало от образованието. И в повечето случаи те произвеждаха тотални инвалиди.
На запад от България отдавна е ясно, че спортът и доброто образование вървят ръка за ръка. В САЩ, която диктува модата в доста от дисциплините можеш да получиш спортна стипендия, но за да я запазиш се изисква определен успех. Същото важи и за мястото ти в отбора.
Германия от десетина години също работи по тази система във футбола. Тя е в основата на националната програма „Да поощрим таланта", благодарение на която сега светът се наслаждава на уменията на играчи като Месут Йозил, Сами Кедира, Томас Мюлер. Програмата започна със създаване на широка мрежа от скаути, които да следят децата от цялата страна и да откриват талантите, мина през задължаването на клубовете да изграждат детско-юношески школи с необходимите за това терени и треньори на пълен работен ден и повищаващи регулярно нивото си и през изграждането на регионални центрове, за да завърши с изграждането на елитните училища. „Какво е предимството на тези училища? Пример: Ето стадиона и тренировъчните игрища на Шалке. На 1000 метра от тях се намира елитното училище Гелзенкирхен. В него 90 процента са обикновени ученици, но останалите 10 процента захранват младежките формации на Шалке.
В какво е преимуществото на такива учебни заведения? Учебният процес в тях е построен така, че учениците не се притесняват дали ще успеят за тренировка или пък родителите да са недоволни, че те нямат време за уроци. Графикът на занимания в училище и на терена е напълно осъвместен и е предвидено време за всичко, а близостта на училището до стадиона само улеснява процедурата. Всички деца се чувстват комфортно, като имат време и за футбол, и за учене.", обясняват важността на тази част от програмата „Да поощрим таланта" хората от Германия.
На подобен принцип функционира и една от най-популярните и престижни футболни школи в света - легендарната Ла Масия на Барселона. Там се предлагат отлични условия за завършването на средното образование на футболистите."Развиваме и футболиста, и личността - социално и интелектуално. Знаем, че носим огромната отговорност да вкарваме младежите в правия път.", обяснява директорът Хосе Рамон Алесанко. Футболистите с по-добро образование имат по-голямо право на избор - и в Барса го знаят. "Ние предоставяме на момчетата шанс да бъдат тук и да получат не само футболно образование, но и да се превърнат в мъже. Нашият знак за качество е гаранция за класата на Барселона", допълва Алесанко.
Възможно ли е подобно нещо и у нас? Напълно, стига да има желание. Христо Стоичков вече го показа с школата си в Етрополе. „"Възпитанието на момчетата е нещо много важно. В моята школа например няма неоправени легла и разхвърляни обувки из стаята. Децата са научени на дисциплина и усърдие. Така се постигат резултати", отсича самият Стоичков. За целта в местното, „нормално" училище са разкрити спортни паралелки.
В големия град, където изкушенията на бързо постигнатата слава са повече естествено е доста по-трудно. Но не и невъзможно. Нужна е само мъничко помош от страна на държавата. Ако институциите и спортните клубове си подадат ръка може и да се получи.
