За малко повече от две седмици автобиографията на нападателя на Милан Златан Ибрахимович се превърна в истински бестселър. В родината му, където хитовете произведения се продават средно в 10 000 екземпляра, книгата озаглавена „Аз съм Златан Ибрахимович" вече натрупа тираж от 100 000 бройки. Издателството, което я издава дори обяви, че до Коледа ще има още два тиража.
Интересът обаче е оправдан - Златан разкрива в детайли конфликтите си с Хосеп Гуардиола по време на престоя си в Барселона, не пести нищо от взаимоотношенията си с Жозе Моуриньо, от живота си на и извън терена.
Всъщност Ибрахимович е поредният футболист, който става автор на собствената си биография. В книгоиздателството това вече се е превърнало в сериозен бизнес, макар че успехът е променлив.
Като всяко нещо свързано с футбола, началото на футболните автобиографии е сложено в Англия. Във времето, когато играчите получават скромни и доста ограничени възнаграждения тази идея не се посреща с добро око. Никой от футболистите не харесва да се превърне и в писател, разказващ с подробности собствения си живот.
Ситуацията се променя в края на 60-те години с появата на автобиографията на Джордж Бест. Тя е написана с помощта на журналиста от BBC Майкъл Паркинсън, а таблоидите се надпреварват да публикуват ексклузивни откъси от нея. Книгата е продадена в над 20 000 бройки. „Джордж разказваше, а аз само слушах и записвах. И понеже той вече си беше тръгнал от Юнайтед, беше свободен да каже каквото си поиска", споделя Паркинсън пред списание „FourFourTwo".
Минават близо 30 години преди да се появи нова футболна автобиография, която да предизвика толкова сериозен интерес. В края на 90-те в центъра на вниманието попада изповедта на Тони Адамс. Малко преди нейното издаване Арсенал печели дубъл, а таблоидът „The Sun" се възползва и публикува откъси от нея. Това подпомага продажбите и я превръща в бестселър. Книгата се преиздава вече 12 години.
Днес писането и издаването на футболни биографии е често срещано явление. Играчите и хората, които се грижат за интересите им държат да участват най-вече в избора на заглавие. Те не се интересуват от начините, по които ще бъде промотиран продукта и от маркетинговата политика. Хонорарите, които получават, за да разкажат с помощта на някого историята си обаче никак не са за пренебрегване. За книгата си „Моята истина" Дейвид Бекъм прибира впечатляващите 2 милиона лири. 750 000 лири са платени на Рио Фърдинанд за „Рио: Моята история". 250 000 лири пък получи Ашли Коул за провокативната си книга „My Defence".
„Вярно е, че за настоящите футболни звезди тези суми не са чак толкова големи, особено като погледнем заплатите им. В случая обаче става дума за нещо друго - гъделичкане на личното его. Славата съпътства издаването на книга. Това е нещо като обогатяване на имиджа. Футболистът има договори за бутонки, дрехи, че дори и гел за коса. И затваря кръга със сделката за биография", коментира пред „FourFourTwo" Джонатан Тейлър от издателство „Harper".
Рисковете обаче са сериозни. Не винаги биографиите се превръщат в бестселъри. Преди световното първенство в Германия, например, на пазара в Англия се появяват книгите на Ашли Коул, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Франк Лампард. Провалът на националния тим на Мондиал 2006 обаче оказва влияние на продажбите на биографиите им и от тях са продадени едва 60 000 бройки.
В Англия се смята, че издателят се е справил с конкретната автобиография ако съответният играч е получил 5000 лири хонорар, а са продадени 6000 бройки от нея.
Сред последните играчи, превърнали се в автори са и част от световните и европейски шампиони от Испания. През април 2010 г. своята книга представи Жерар Пике. 144-страничното издание се казва „Пътешествие до там и обратно" и разказва за годините в школата на Барселона, за престоя в Манчестър Юнайтед, взаимоотношенията с Алекс Фъргюсън, завръщането в Барселона и първите години на „Ноу Камп".
Година по-рано - през 2009 г. книга написа и Шави Ернандес. „Моят живот е Барса" разказва за трудните първи години от кариерата на фамозния халф на каталунците, за успехите и неуспехите с „блаугранас" и испанския национален отбор.
Големият проблем пред двете произведения е езиковата бариера. И двете все още нямат превод на английски и се разпространяват в испаноговорящите страни.
Не така стои въпросът с автобиографията на Фернандо Торес. „Хлапето: Моята история" е преведена на английски, издадена и на Острова, където се превръща в бестселър. Изданието разказва за детските години и първите сезони на Торес в Атлетико (Мадрид), трансфера в Ливърпул, приспособяването към един съвсем различен начин на живот и футбол, както и за първия успех с националния отбор на Испания - европейската титла.
Една от последните футболни звезди, предизвикали сериозни дискусии с автобиографията си пък е капитанът на Германия Филип Лам. В края на август той издаде книга, озаглавена „Тънка граница". В нея той открито атакува някои от бившите си треньори. Заради нападките в Германия се появи дискусия дали Лам трябва да продължи да носи лентата в Бундестима. Футболистът бе привикан на разпит във футболния съюз, а след това се наложи да се извини публично. Книгата му обаче се превърна в най-продаваното произведение в страната.
