Само два мача в Европа бяха достатъчни, за да лъсне още един от проблемите на италианския футбол - след поредицата скандали за уговорки на срещи, наказване на отбори и т.н., много бързо стана ясно, че расизмът присъства необезпокояван по трибуните на Апенините. И въпросните футболни расисти дори го изнасят за по-цивилизовани държави - като Англия.
Със сигурност, дори Тотнъм и Челси да не се оплачат официално от расистките обиди към техните играч, УЕФА ще трябва да се захване сериозно с този проблем, който вече е паневропейски - от Русия до Италия, като естествено, тук попада и България.
Съвременното общество отдавна е отрекло расизма и свързаните с него идиотии, но явно не всички индивиди, живеещи в това общество и ползващи се от неговите достижения са достигнали до това ниво на мислене.
И между другото, незнайно защо, италианските фенове много обичат да сравняват съперниците си или техните агитки с маймуни - без значение от цвета на кожата на хората от другата страна. С очите си съм виждал човек на почти 40 години, фен на Интер, който не се посвени пред малката си дъщеричка да демонстрира на скромната гостуваща агитка на Киево как се чеше маймуната и други подобни смешни движения.
Частен случай, но показателен за това докъде е стигнал расизма в италианския футбол и колко трудна ще е борбата с него. Ако изобщо се прави нещо, защото в някои отношения - заобикалянето на правилата и симулацията на работа, италианците могат да са №1.
Расизмът по стадионите плаши и отблъсква нормалните хора, също както насилието и уговорените мачове. И ако клубовете и футболната власт, както и полицията, не се борят с него, последствията ще стават все по-сериозни. Абсолютно същото, важи и за България.
Но у нас расизмът понякога изобщо не се смята за проблем, а се приема за нещо нормално. В такъв случай, добре БГ отборите отпаднаха рано от европейските турнири. Иначе пак щяхме да пищим, че ни „набедяват" в расизъм... Или да слушаме broken инглиша на Тодор Батков.
