Те са навсякъде. Към който и спорт да се обърнеш тази година той говори на един език - испански.
Три от четирите големи турнира в света на тениса бяха спечелени от испанец - Рафаел Надал.
Най-големият турнир във футбола - световното първенство, бе спечелено от Испания. Състезание №1 в колоезденето пак стана притежание на испанец - Алберто Контадор. Никой няма да се изненада, ако след два месеца и титлата във Формула 1 пак е испанска.
Успехите обаче не са отсега, не от вчера и днес, а от години. Помните ли световното първенство по баскетбол през 2006? А помните ли световния шампион? Да, точно така - Испания. Е, тази година „Ла фурия" остана шеста, но в света на баскетбола са убедени, че това в никакъв случай не означава край на приказката. Дори напротив, испанците ще се върнат оше по-силни. Макар и свалени от трона на света, играчите от Иберийския полустров още са №1 в Европа. И няма да е изненадващо ако догодина останат там.
По същото време, по което баскетболистите печелеха световната титла, Фернандо Алонсо вече имаше една такава. И после взе още една.
През 2007 г. волейболният тим на Испания стана европейски шампион. Баскетболният - вицешампион. Година по-късно футболистите също взеха титлата на стария континент.
А Рафаел Надал уверено печелеше титла след титла на „Ролан Гарос". И после на „Уимбълдън". И на „Аустрелиън Оупън".
Контадор победи три пъти в Тур дьо Франс.
А многобройните шампиони в атлетиката? А шестте купи на Барселона? И триумфът на Атлетико (Мадрид) в Лига Европа? И световната им титла на хандбал, всичките им шампиони в мотоциклетизма, победите в НБА, топ играчите на голф и... Дори не можем да изброим всички.
Триумфите на тази страна следват един след друг. Напук на проблемите, които и тя като всяка държава изпитва. Само преди дни Европейската комисия прогнозира, че икономиката на страната ще се свие, за втори път в последните две години. Страната е в рецесия вече няколко тримесечия. Безработицата е близо 20%, два пъти повече от равнището в еврозоната. Бюджетният й дефицит е 11.4% от брутния вътрешен продукт, има спад в потреблението, слаби инвестиции, провеждат се и реформи, които не се харесват на всички и недоволството е повсеместно.
Затова няма как да обясним успехите с богати финанси. На каквито например се радват американците.
В съвременното развитие на спорта другото най-лесно обяснение изглежда допингът. Преди месеци авторитетният немски „Ди Велт" засегна темата в специален коментар. Изданието припомни, че преди години лекар в колоезденето е определил Испания като "черна дупка в борбата с допинга. Целият допинг в европейския спорт, във всички дисциплини, идва оттам", твърдял въпросният медик. В същия коментар отново бе извадена на бял свят и операция "Пуерто", в основата на която бе испанският гинеколог д-р Еуфемиано Фуентес, чийто хладилник се оказа пълен с кръвен допинг. Срещу него бе завеедено дело, но изненадващо стана ясно, че няма закони, по които да го осъдят.
Всъщност обяснението е различно.
Основите на тези успехи са положени от покойния вече маркиз Хуан Антонио Самаранч. През 1988 г.той създава и прилага "план АДО", който се отнася за професионалния спорт. Името идва от названието на местния олимпийски комитет - Асосиасион Депортес Олимпикос.
Според него се отпуска финансов бонус на атлетите в зависимост от резултатите. Този бонус покрива разходите за тренировки и пътувания, а също така включва и издръжката на техническия щаб на състезателите и лекарите им. През 2010 "Планът АДО" разпредели 10,6 млн. евро между 357 олимпийски състезатели.
60% от парите за Плана АДО обаче произлизат от частни инвеститори, които в замяна получават данъчни облекчения. В тениса множеството частни академии изградиха две-три поколения от големи играчи - от братята Санчес до Рафа Надал. В моторните спортове от най-голямо значение бе присъствието на спонсори като банката "Сантандер", телекомуникационната компания "Телефоника" и петролната "Репсол", които наложиха в основните тимове испански състезатели.
На световното в ЮАР именно националния тим на Испания бе този с най-многото спонсори. И логично премиите на „Ла фурия" бяха най-високи.
Държавата инвестира средства, но го прави най-вече в инфраструктура, в развитието на треньорските кадри, на школите и спорта в училище.
Пари се дават не толкова за професионален, колкото за масов спорт. Само в Мадрид разполагат с 493 спортни комплекса. Само столицата отделя 20 000 000 евро. Общо страната тази година даде 75 000 000 евро за спорта и спортистите.
Що се отнася до допинга, подозренията продължават да съществуват. Борбата срещу забранените вещества изглежда е по-малко стриктна в сравнение със страни като Италия или Франция. „Всяка нация, всеки спорт има своя доктор Фуентес. Нека гледаме положителните неща", казва по темата един от символите на успеха на Испания - Фернандо Алонсо.
И вероятно е прав.
Защото финтовете, с които националния отбор по футбол покори света и нескончаемите къси пасчета не се инжектират. Същото важи за безкрайните умения на Пау и Марк Гасол, на Рики Рубио, на Хорхе Гарбахоса, на Хуан Карлос Наваро на баскетболната площадка, за арсенала, с който Рафаел Надал сразява всеки един съперник на корта - от сервиса, през бекхенда и форхенда, играта от задно поле, движението като котка по корта. Както и за хладнокръвието и хъсът, с които Алонсо печели в света на високите скорости.
Те са въпрос на стил, трябва просто да ги имаш в кръвта си от раждането.