Националите по волейбол трябва да изиграят един мач, за да стигнат Олимпиадата в Лондон. Един-едничък. В събота вечер е двубоят с Франция от квалификацията, в която четири тима си оспорват една виза в софийската „Арена Армеец".
Тук не става дума за подценяване на другите два отбора. Просто е несериозно обаче да се плашим от Пакистан и Египет на волейбол. Не е ясно и ще остане загадка за историята как така сполучихме да посрещнем точно тези два отбора в решителни битки, но - факт, и то такъв, от който трябва да се възползваме.
Пакистан е държава, за която можем да си говорим какво ли не с часове, но няма да споменем волейбола. Много са силни на крикет, там сигурно и 90-годишните дядовци, и 5-годишните малчугани по улиците на Карачи хващат батата за крикет. Другите най-популярни спортове в страната са хокей на трева, поло и, разбира се, футбол.
Волейболът се играе предимно във военните поделения и, както може да се очаква, не е професионален спорт. Повечето състезатели на Пакистан са войници, някои от които са успели все пак да отидат да играят в първенства като оманското.
Тези лъвове със сигурност ще дойдат и ще се раздадат докрай на игрището, защото това е част от спортната им, а и национална култура. На крикет имат и световна титла, побеждавайки могъщите австралийци и англичани. Е, на волейбол са (47-ми!) в ранглистата на света, при условие, че можем да се басираме на каквото искате, че не се сещате за повече от 15-16 отбора по този спорт, които знаете, че имат национален отбор. Или сте гледали и чували някога да играят на каквото и да е първенство.
Идва и Египет. За отбора на се знае нищо в сегашния му състав, дори не се знае съставът. Спортният живот на страната в последните 14 месеца бе около точката на замръзване, след като повечето спортисти и треньори избягаха далеч от постоянните катаклизми, протести и граждански войни в страната. Преди години играхме във Варна с египтяните и те направиха силно впечатление... когато се наредиха за химна преди мача. Всички бяха еднакви на ръст, горе-долу колкото либерото на нашия отбор. Иначе Египет поне е 11-и в света, което си е най-добре класираната държава от Африка.
И така - за да идем на Олимпиада, просто трябва да бием Франция. Да, длъжни сме да станем на крака и да аплодираме пакистанците и египтяните, които стигат ръба на спортния ентусиазъм, в мечтата си за Лондон. И всъщност я олицетворяват - нали Олимпиадата е точно за мечтатели и за романтици. Жалко, че ние отдавна май изтрихме тая дума от речниците си, и то не само в спорта.
За нас в цялата странна и конфузна ситуация с боричкания и ултиматуми между федерация, треньор и играчи, е останало само едното желание за резултат и това проклето класиране. Дано все пак го постигнем.
