Кой е най-големият мач, на който сте били? Кой е най-хубавият стадион, през чиито вход сте влезли и коя е звездата, подавала и шутирала на няколко метра от вас, която никога няма да забравите?
Футболът е истински, когато е на живо, а не по телевизията. Така твърдят в родината на играта - Англия. Казват и още нещо: "У нас футболът стана театър със създаването на Висшата лига през 1992 година..."
Разбира се, въпросът е спорен. Удоволствието да дишаш нажежен до червено въздух под козирките на препълнения "Анфийлд", да си част от сякаш безкрайните трибуни на "Олд Трафорд" или "Емирейтс"... Попадането на тези арени е незабравим ден в живота на всеки истински запалянко. А когато добавим, че долу на терена играят едни от най-големите звезди, съвсем можеш да загубиш логиката във фразата за "театъра"...
Но има и друг свят, който те кара да я разбереш. Трябва да се качииш на трамвая в Манчестър и да поемеш не в посока Трафорд бар, където е планетата на "Юнайтед". Хвани мотрисата към другия край на линията. Попадаш в Бери, градче с около 40 000 жители. Предградие на Манчестър. В средата на китното поселище е стадион "Гиг лейн", деветхилядният дом на два отбора. Единият също е Юнайтед - този, който феновете създадоха и издържат след идването на Глейзъровата фамилия на "Трафорд". Стадионът понякога събира по 5000, когато играе Юнайтед ъф Манчестър. Изгнаниците от славния род на "червените дяволи" вече са на прага на четвъртата професионална дивизия в Англия, а органзацията им е доста стройна и все повече заприличват на сериозен клуб. Мачовете им на "Гиг лейн" са съпроводени с огромни маркетингови печалби, сергии с шалове, фланелки, значки и знамена се разграбват от феновете. Билетите за отцепниците са по 12 лири, а от тяхната продажба половината пари печели клубът - домакин, пуснал Юнайтед ъф Манчестър на своя стадион.
Това е Бери, мъничкият добър син Бери. Точно 11 души персонал обслужват стадиона, а на практика и клуба. Секретар е Джил Невил, една суха и енергична жена, в чиято физиономия виждаш нещо много познато. Да, майката на Гари и Фил, направили големи кариери в Юнайтед в отбора с Бекъм, Скоулс и Гигс. Мама Невил работи неуморно за Бери вече 35 години, от сутрин до вечер е на стадиона.
Един страхотен футболен джентълмен отговаря за паркинга отпред, който в дните без мачове се дава под наем и също храни отбора. Но едновременно е и началник на организацията за билетите, оператор за гостуванията, записващ мачовете за архива, както и отговорник за програмките преди домакинствата. Името му е Дейвид Гифърд и е основател на фондацията "Бери завинаги". Дейв намира и спонсори за играчите (такива, които плащат индивидуалните премии на футболисти за победи, обикновено местни бизнесмени). Организира местния бирен фестивал веднъж годишно. Целият приход реално дарява на клуба. Така Бери е осигурен, без да може да се говори за каквото и да е разхищение. Този отдаден изцяло на клуба си човек е намерил и още един начин да е легенда за всеки, който обича "сините" от Бери. Слага по 10 пенса отгоре в цената на програмките и ги събира във фонд. При 5500 средна домакинска посещаемост, клубът продава около 4500 програмки всеки мач. Така се събират около 450 лири, а в урните, поставени пред входовете, фенове пускат още около 250. "Ако успея да събера 700 лири на мач, те са напълно достатъчни", разказва мистър Гифърд, "Стигат". За какво ли? С тях този мохикан наема един или два (според интереса) специално пригодени минибуса за инвалиди, които качват безплатно между 8 и 20 заклети фенове на Бери с физически недъзи за следващото гостуване... Просто, благородно и велико.
Та Сър Дейвид, както са го посветили местните, разказва историята за театъра. "Защо ви е да ходите на "Олд Трафорд"? Нима не ги гледате всяка седмица по телевизията. Звезди, които са далеч от хората и планетата ни. Истинският футбол е зад тази стена (сочи зида, отделящ паркинга от трибуната на "Гиг лейн"). Тук хотдогът е с полусуров кренвирш, седалката не е особено чиста, а на 2 метра от теб двайсет и двама футболисти дават и живота си за теб и останалите по трибуните. Забравят всичко за 90 минути, а ти можеш да чуеш дишането им, да усетиш колко много значи за тях победата. Тук мирише на футбол."
Романтика с нотка на драматизъм? Или позабравено усещане за истинност и връщане към корените на великата игра, която всяко момче е ритало в двора или на улицата.
