Ултрас - този, който е готов да стигне до крайност в подкрепата и любовта си към отбора. Крайният от сектора, радикалът, за който цветовете на клуба са по-важни от изгрева и залеза.
В България винаги е имало футболни запалянковци с висок волтаж на поляризация, както и футболно хулиганство. Навремето при комунизма левскари и цесекари пак се биеха, но не научавахме от вестниците за това. В Пловдив битките също са били гладиаторски, а за агитката от Перник се носят легенди. Но побоищата по стадиони и площади не дефинират понятието "ултра", да не говорим и че не формират цялостната представа за култура на футболен фен.
У нас повечето ултраси са най-силни пред клавиатурата. Опитвайки да подражават на западни фракции, родните крайни фенове пишат декларации, произвеждат свой собствен код на обличане и "модна линия", уреждат боеве по интернет...
Но дали са истински ултраси?
Онзи ден в Букурещ близо 500 фенове на Хайдук (Сплит) бяха спрени да идат на стадиона и запрени като животни от полицията в изолирани помещения, докато не дойде часът да ги изпроводят към полетите им. Ултрасите вилнели из столицата на Румъния и търсели бой с агитката на Динамо (Букурещ) преди мача от Лига Европа. Хулигани, които обаче имали мисия. От две години крайните ултраси от Сплит опитват да изкарат голямо наказание от УЕФА на клуба си заради лошото управление на президента Йошко Швагуша (направил според тях голяма гуша, казано на разговорен български).
Сега може и да успеят и така да го накарат да напусне любимия им клуб. Крайни запалянковци, стигащи до крайното решение да навредят с едно деяние на най-скъпото си - клуба, но да му помогнат в глобален мащаб. Поне според тях.
У нас ултрасите на Левски засипват форумите с призиви и обиди срещу Тодор Батков. Лепят лепенки и шарят с графити мостове из София. Но след първата победа скандиранията от сектор "Б" секват, а и Батков редовно събира същите тези "крайни" елементи на срещи, които преминават в приятелска атмосфера. За какво се борят тогава феновете?
Преди два месеца в Солун легендарните "Скорпиънс" за първи път в историята бяха заглушени в нощта на свой концерт. Докато немските рокаджии се раздаваха за 10 000 на стадион "Тумба", по улиците на града бушуваше война. Няколко хиляди фенове на третия по сила и подкрепа местен отбор - Ираклис, палиха факли, коли и боклуци, пяха песни и опитаха да атакуват кметството. Техният отбор бе изваден от елитната група за финансови неуредици. И цялата публика на Ираклис се мобилизира, излезе и изказа протеста си. На мачовете на този "Академик на Солун" ходят по 4-5 хиляди, а из улиците на града имаше десетина хиляди. За сравнение - преди две години ЦСКА не получи лиценз за Шампионската лига, а протестът на ултрасите от червената трибуна бе доста скромен - около 1000 фенове се събраха на митинг до стадион "Васил Левски". Година по-късно ЦСКА бе подкрепян от близо 40 000 срещу Фулъм в Лига Европа. Но къде бяха те, когато клубната емблема наистина имаше нужда от "ултра" отношение?
Това лято друга тема из форумните ултра среди е бойкот. Сектор "Г" щял да остане празен, да онемее... Заради цени на билетите (съвсем резонни между другото), лоша политика, уволнения в школата или кой знае още какво. Всъщност, когато си ултрас и позицията ти към клуба е крайна и решителна, трябва поне да си наясно защо бойкотираш или предприемаш някакво действие. И дали то не е продиктувано от лични и егоистични подбуди, а не от необходимост за емблемата.
Защото в Ливърпул и Манчестър два от най-големите клубове в света са пред финансова смърт. Феновете им, милиони по Земята, протестират, бойкотират, но никога не лишават отбора от подкрепата си. Близо 10 000 запалянковци на Ливърпул са върнали сезонните си билети за новата година. Не искат да дават пари на собствениците Хикс и Джилет. В официалния фенмагазин са регистрирани рекордно ниски печалби и продажби. Феновете "спират кранчето" на омразните шефове, показвайки им, че не са желани. Но са на стадиона в събота и пеят с пълен глас в подкрепа на Джерард и Торес.
Двайсетина фенове на Ботев дойдоха в София при пристигането на италианците, които трябваше да играят ролята на техния славен някога отбор. В същото време се събраха над 10 000 подписа за изгонването на Христолов, а форумите са пълни със закани и клетви. На представянето на новия тим в Сопот дойдоха 2000 човека.
Така, както и на няколкото в последните години появи на собственици-месии на вражеския за Ботев стадион "Лаута". Агитката на Локо е особено колоритна, когато отборът е шампион, играе в турнирите или го поеме някой бизнесмен тип Георги Илиев или Коко Динев. Но когато Локо бе в кома с Галя Топалова, на трибуните имаше няколкостотин фена с протестни плакати. Иначе Пловдив пак бе пълен с графити, говорещи дори за разправа с омразната президентка... Ултраси, силни на думи.
Италия е родината на ултрас културата, на която в България толкова силно се подражава. Агитката на Лацио бойкотира мачове, напада тренировъчната база, плаши играчи. Но го прави реално. Нейният глас се чува. Феновете на ЦСКА дават изявления как ще бойкотират, но не са обсадили Панчарево например, или офисите на "Титан". За да видят футболисти и собственици, че агитката не е доволна.
Довечера е вечното дерби, най-големият мач за играчите и ултрасите. Стадионът, традиционно, ще е полупразен. А обяснения колкото щеш. Отпускарски сезон (смехотворно), скъпи билети (неприемливо), слаб футбол (нищо ново) и какво ли още не... А истината е, че истинският привърженик на ЦСКА или Левски довечера трябва да седна на трибуните и да подкрепи своите. Защото тогава ще има право да търси отговорност и сметка от шефа или централния нападател, който не се справя добре със задълженията си. И с гордост ще носи емблемата на иначе много обичания си клуб.
