Утре в 12,00 ч. българско време на обяд с двубоя между Русия и САЩ започват финалите на 22-то издание на Световната лига. Турнирът минава за един от най-престижните във волейбола, но е преди всичко комерсиален. Той е създаден през 1990 г. като в първото му издание участват само осем отбора. Те си разделят награден фонд от едва 1 милион долара.
Постепенно през години броят на участниците се увеличава, наградният фонд също. Най-много пари бяха раздадени през 2006 г. - 20 милиона долара. Тогава те бяха разпределени между 16 отбора. В първите 20 издания на надпреварата пък бяха раздадени общо 207 милиона долара.
През тази година участниците пак са 16. Сумата, която те ще си разделят е 18 482 400 долара.
Най-голяма премия логично прибира победителят. За отбора стигнал до върха са предвидени 1 милион долара. Вторият получава наполовина - 500 000 долара. За третия остават 300 000, четвъртия взима 150 000 долара, петият и шестият по 75 000 долара, седмият и осмият в крайното класиране - по 50 000.
Всъщност премии има още в груповата фаза. Само че в повечето случаи те постъпват в касите на федерациите, тъй като участието в турнира е скъпо удоволствие.
За да бъде допусната всяка страна трябва да гарантира посещаемост на срещите от страна на публиката и договор за телевизионно излъчване на срещите. При това с национално покритие. Задължително се плаща и определена такса. Преди години тя бе в размер на 350 000 долара, впоследствие бе намалена. Освен това отборът-домакин поема разходите на отбора гост, на съдиите и делегатите на световната федерация.
Така премии като тази, която получиха родните национали от 950 000 долара за второто място в групата отиват именно за покриването на похарченото от съответната федерация. Шампионът в групата прибира 1 милион долара, бонусът за третото място е 900 000, за последното четвърто място 850 000 долара.
По време на участието си в тази първа фаза обаче има предвидени отделни премии за тимовете. След всеки двубой победителят получава бонус от 9600 долара, а загубилият - от 4800 долара. Така за седемте си победи в група В българските волейболисти би трябвало да са получили общо 67 200 долара. Петте поражения носят още 24 000 долара.
Всяка година в турнира се правят и индивидуални класации. Тези в груповата фаза на Световната лига обаче са само за престиж.
Онези, които имат значение са изготвените по време на финалите. За победителите в тях също има предвидени парични бонуси. Волейболистът избран за най-полезен състезател получава 20 000 долара. Най-добрите нападател, блокировач, изпълнител на сервис, разпределител и либеро пък прибират по 10 000 долара.
Задължението да осигури наградният фонд е изцяло на световната федерация. Страната-домакин на финалите поема разходите по настаняването на отборите-участници, съдиите, официалните лица и гости на събитието. Федерацията домакин пък прибира печалбата от продажба на билети и процент от рекламите.
Фаворит в битката и тази година изглежда Бразилия. За първи път от много време насам Селесао игра и в груповата фаза на надпреварата с всичките си звезди. В груповата фаза тимът допусна само две поражения в 12 мача.
Нито една от срещите обаче не бе в пет гейма - Бразилия спечели шест двубоя с 3:0 и четири с 3:1, а двете загуби бяха с по 1:3. Въпреки това играчите на Бернандо Резенде не блестяха - поне ако се съди от индивидуалните класации до този момент. Бразилците са в челото единствено на тези при защитниците, посрещачите и за играчите на поста либеро.
Фаворит №2 е Русия. Сборная, чийто тим за втори път се води от Владимир Алекно, стана отборът с най-много спечелени точки от всички 16 тима - 31. Този път белорусинът е твърдо решен да спечели голям турнир след като при първия си престой не успя да го направи.
Отличната форма на състезателите му позволи на Русия още по средата на турнира да бъде сигурен участник във финалната фаза. Така до края Алекно успя да изпробва различни тактически варианти и да види в игра всички налични волейболисти. Тимът демонстрира и добра физическа форма. Максим Михайлов показа добра резултатност и добра ефективност и се нареди в челото на индивидуалните класации и на при най-резултатните, и при нападателите.
Двата тима обаче се събраха в една група за финалите и няма да им е никак лесно. В Русия побързаха да припомнят, че и през 2002 г. когато е спечелена единствената титла от този турнир тимът отново е бил в групата на смъртта за финалната фаза.
Присъствието на Бразилия и Русия в един поток обаче прави шансовете за излизане от него на някой от другите два тима - САЩ и Куба минимални. Олимпийските шампиони от САЩ този сезон играят на приливи и отливи. Куба също започна неубедително, опитвайки се да се справи с отсъствието на двама от най-постоянните си играчи - Йоандри Леал и Робеландри Симон. В хода на турнира тимът набра инерция и ако бъде подценен може и да обърка нечии сметки.
Доста по-равностойна и непредсказуема е групата на България. Родните национали започнаха да се справят с контузиите и да се сработват помежду си и с новия треньор и ако им стигнат физическите сили може да стигнат до някое от първите две места даващи право на участие в полуфиналите.
Домакините от Полша бяха без част от звездите си за груповата фаза, но е възможно те да бъдат включени в състава за финалната. Феновете се надяват да видят своите отново на почетната стълбичка и ще подкрепят сериозно отбора по време на срещите в Гданск. Начело на тима пък е доказано име като Андреа Анастази.
В Италия също са с нов треньор. Със задачата да изведе „адзурите" от кризата е натоварен Мауро Беруто. В тима липсват суперзвездите, има доста промени в сравнение с предишната година.
Аржентина гради нов отбор вече няколко години. През миналата „албиселесте" стигна до участие във финалите като домакин, но в решителните срещи не успя да запише нито една победа. През тази година отборът се представи силно като записа едва три загуби в груповата фаза. Повечето от състезателите са от местното първенство, което им дава сериозно предимство по отношение на сработката.
