В последните дни преди края на битката в груповата фаза на световното първенство в ЮАР се говореше твърде малко за футбол. Централна тема бе случващото се във френския лагер по същото време.
Никола Анелка, който бе изиграл един блестящ сезон с Челси, влезе в открит конфликт с треньора Раймон Доменек като несъгласен с решенията му открито го напсувал. Репликата се появи на първа страница на едно от най-авторитетните издания в страната - "Екип".
Анелка беше изгонен, но неговите съотборници го подкрепиха и бойкотираха открито тренировката. Разследването продължи два месеца, а вчера френската федерация без колебания наказа собствените си национали.
Анелка няма да получава повиквателни за следващите 18 мача на националния отбор, Патрис Евра е аут за пет, Франк Рибери за три, Джереми Тулалан пропуска старта на евроквалификациите.
Четиримата се сред най-скъпоплатените играчи в Европа. И сред големите звезди на Франция, от които тимът със сигурност се нуждае след като изживява сериозна криза. „Петлите" се провалиха на световното първенство, паднаха и в първия си мач след Мондиала.
Шефовете на френския футбол обаче заеха обичайната в такива случаи позиция: не играчите са тези, които диктуват правилата и треньорът или ръководителят, срещу когото е протестът винаги получава нужната подкрепа, без значение колко спорна е фигурата му.
Поне така е на Запад където бойкотът и бунтът срещу треньора често влиза в употреба въпреки сравнително ясните правила - и на клубно, и на национално ниво. В тези държави не правят компромис, дори когато става дума за суперзвезди.
През 1994 г. например Рууд Гулит влиза в остър конфликт с треньора на националния отбор Дик Адвокаат. Скандалът между двамата е непосредствено преди световното първенство в САЩ. Дори в тази ситуация от местната федерация не правят изключение и Гулит е този, който е принуден да напусне отбора. Холандия стига само до четвъртфинал, а вратата за Рууд е завинаги затворена, независимо, че в този момент той е на върха на славата.
Преди същото световно първенство в историята влиза и Русия. Но не с постиженията си на терена, а с писмото, което 14 руски национали изпращат до местната федерация с искане за смяна на треньора Павел Садирин с Анатолий Бишовец. Преди да направят желанието си официално, тима заедно с тях, изиграва изключително слабо контролата с аутсайдера Гърция.
Желанието на играчите не само не е удволетворено, но и седем от тях начело с направилия стабилна кариера в Манчестър Юнайтед Андрей Канчелскис са извадени от руския национален отбор. Без тях отбора отпада след груповата фаза.
И Марио Балотели опита бунт срещу Жозе Моуриньо през пролетта. Португалецът дори не се допита до ръководството - директно отстрани повярвалият си талант от тренировките и бе готов да го постави в трансферната листа. Масимо Морати се срещна с агента му, но и дума не стана да престъпи рещението на Специалния.
Не само футболистите обаче са готови да прибегнат до бойкот и бунт, когато нещо не им е по вкуса. Правят го дори някои от треньорите. И отново ситуацията е същата.
Медиите на Апенините със сигурност доста дълго ще помнят отказа на Жозе Моуриньо да се появява на пресконференции преди и след двубоите от серия А. Причината?Треньорът бе наказан да не ръководи отбора си в три мача заради жест пред телевизионните камери. В резултат на това португалецът обяви война на медиите, но естествено не излезе победител от нея.
Друт от авторитетните треньори в световен мащаб сър Алекс Фъргюсън вече шеста година упорито бойкотира представителите на BBC. Причината - документален филм на телевизията, в който се твърдяло, че синът на шотландеца Джейсън се е възползвал от влиянието на баща си докато е работил като футболен агент.
Обвиненията не бяха доказани, а сър Алекс отказа да отговаря на въпроси на медията дори когато те са зададени на традиционна пресконференция. През февруари тази година обаче Лигата взе решение да се намеси в конфликта като прие правило, с което задължава мениджърите и футболистите да дават интервюта пред телевизии и радиостанции ако медиите имат съответното разрешение за това. Ако правилото бъде нарушено следват жестоки глоби.
Двама от колегите на сър Алекс Фъргюсън също загубиха такава битка - Хари Реднап, който води Тотнъм и Сам Алардайс.
Примерите могат да продължат до безкрай. Все пак бойкотът е нещо, което е познато от 130 години, доста преди спорта като цяло и футбола в частност да придобият настоящия си статут. Именно заради този статут обаче шансовете на онези, които бойкотират да постигнат успех са приравнени с нула. Поне в „белите" държави.
