В продължение на 20 години Франко Барези носи екипа на един и същи тим - Милан. В 15 от тези години защитникът е и с капитанската лента. Всичко това го превърна не само в легенда на „Сан Сиро", но и в такава на италианския и световния футбол изобщо. Той стана икона, съвършенство, към което можеш само да се стремиш, но трудно да достигнеш.
Когато е едва на 14 години Франко отива заедно с брат си на проби в любимия си отбор Интер. Джузепе остава, но Франко е посъветван да поработи върху физиката си преди отново да се пробва. Свидетел на неуспешните тестове на Барези-младши става Итало Галбияти - настоящия асистент на Фабио Капело. Именно той препоръчва Франко в Милан, клубът, с който в последствие футболистът печели шест шампионски титли и три пъти Шампионската лига.
Без грам помпозност и преувеличение Милан се превръща в ново семейство за Франко Барези. Малко преди да постъпи в клуба - когато е само на 11 години той губи майка си. След няколко години в автомобилна катастрофа умира баща му. Франко, братята му Анжело и Джузепе и сестрите му Лучия и Емануела са принудени да се преместят в детски пансион.
В първия състав на Милан Барези попада едва 18-годишен. Тогава лидери на тима са Капело, Ривера, Албертози и Морини. Те го кръщават „piscinin", което в превод от странния ломбардски диалект, на който се говори в съблекалнята означава „малкият" или „бебето". В псевдонима обаче няма и грам високомерие, напротив - всички те демонстрират бащинско отношение към футболиста, справил се с трудното си детство и обещаващ много за в бъдеще.
Трудностите, с които Барези се справя в живота и кариерата си обаче обикновено изчезват след разказа за неуспешния опит да пробие в Интер. В повечето материали посветени на легендата на Милан след това следват оди за големия брой трофеи, спечелени от него, както и за изваждането на екипа д №6 от употреба след неговото отказване. От една страна това е обяснимо - проблемите в кариерата и в живота изглеждат незначителни на фона на успехите. Но от друга само ако всеки е наясно през какво е минал този играч, може да осъзнае колко велик е той.
Купите и медалите му водят своето начало от края на 80-те години на миналия век. Десетилетието обаче започва с изпадане в серия В. И то на два пъти - първият път дисциплинарно, заради участие в договорени срещи, а вторият - чисто игрово. Мнозина казват, че вторият път е и заради отсъствието на Барези. Той е само на 21, но вече е незаменим за отбора си. Налага се обаче да пропусне мачовете, тъй като вирус го поваля дори на инвалидна количка. Състоянието му се влошава всеки ден, лекарите вдигат ръце, а в коридорите на „Сан Сиро" се промъкват информации дори за рак. Но точно толкова внезапно колкото се разболява, Франко успява да се възстанови. Връща се на полето и само след година връща Милан в серия А.
Още като юноша, след загубата на родителите си, той мечтае за собствено семейство. Жени се рано, но става баща едва на 31 години. Съпругата му Маура дълго не успява да забременее, преживява и няколко аборта. Синът им Едуардо се появява на бяр свят през януари 1991 г. Малко след това жълтите издания тиражират слухове около по-тъмния цвят на кожата на момчето. Феновете на противниците на Милан често посрещат Барези с обидни викове и плакати, изказвайки съмнения, че той е биологичния баща на детето. Без да обръщат внимание на това той и съпругата му след няколко години осиновяват дете от Москва, което кръщават Джанандреа.
Взаимоотношенията на Франко с треньорите и дори със собственика Силвио Берлускони не винаги са гладки. Той оспорва решението на Беардзот да го прати в полузащитата, противопоставя се и на необходимостта от многочасово гледане на учебни записи, наложено от Ариго Саки.
През 1987 г., протестирайки срещу новата икономическа политика на Берлускони, която предвижда раздаване на пари само при победи , дори е готов да напусне Милан. Именно заради Барези и нямащата край студена война между него и Саки, Берлускони решава да смени треньора.
Именно Саки обаче е наставникът под чието ръководство Франко играе и в националния отбор на световното първенство в САЩ през 1994 г. Италия губи нещастно титлата от Бразилия с дузпи. Саки е треньор на Милан и в последния официален мач на защитника през сезон 1996/1997
Франко Барези в никакъв случай не е от футболистите, които са се родили гениални. При изграждането си като футболист обаче той става такъв и това го прави уникален. Съдбата често му показва, че не може да разчита на благосклоност от нейна страна, но въпреки това той не се отказва. И става по-силен с всяко изпитание. И затова е дори повече от легенда. За Милан, за Италия и за целия свят.