Десет поредни мача без победа. Последен успех, датиращ отпреди година.
За пръв път в историята шест поредни изиграни евроквалификации без победа.
След снощното 0:0 срещу Черна гора в Подгорица, статистиката е красноречива за състоянието на българския национален отбор - и говори достатъчно дори на тези, които вече не се мъчат да гледат самите мачове. А онези, които ги гледат, си знаят колко далеч сме в игрови план от всякакви стандарти в съвременния футбол.
Последното място в квалификационната група за Евро 2020 ни е в кърпа вързано. Ние и сега сме се настанили на дъното, а предстоят тежки мигове, още в понеделник идват англичаните, разярени от изненадващата загуба от Чехия снощи.
В същото време, позитивизмът на селекционера Красимир Балъков е все така озадачаващ, предвид резултатите и играта. Той не спря да хвали футболистите и след разгрома, който отнесоха на "Уембли", и след мижавото 0:0 с най-слабия ни съперник в групата Черна гора.
08:11Честита годишнина, скъпи Боби!
Бала редовно споменава и че голямата ни надежда е насочена към месец март, когато България най-вероятно ще участва в баражите през Лигата на нациите, определящи последните четири финалиста на Европейското първенство.
Но гледайки играта на България в момента, въпросът е дали Балъков е правилният човек, който да води националите в баража. Трябва ли изобщо да бъде чакан до март и какво се очаква да свърши дотогава?
Всеки треньор заслужава време, но до момента с Балъков националният отбор не е отбелязал никакъв прогрес, а върви постепенно надолу. Дотук легендарният бивш халф направи доста неуспешни експерименти със състава, даде шанс на ред близки и приятели от Етър, които не биха били национали при нито един друг треньор, разби изграденото от Петър Хубчев, пробва да наложи нов стил на игра, тотално неподходящ за нивото на българските футболисти, и още преди снощния мач записа антирекорд от 4 поредни загуби в старта си като национален селекционер.
Трудно е да си представим какви чудеса трябва да извършат националите в последните два мача от квалификационната група - домакинствата на лидерите Англия и Чехия - за да променят впечатленията от работата на Балъков.
Ако от БФС искат веднъж да покажат някакво адекватно мислене в перспектива, най-добре отсега да се оглеждат за друг селекционер.
Задачата е трудна и залогът няма как да е по-голям - колкото и слаб национален тим да имаме, през март той ще е на два мача от участие на Европейско първенство. Два мача с очертаващи се съвсем поносими съперници. Не сме били толкова близо до класиране на голямо първенство от 16 години и шансът не трябва да се пропилява.
А дори с толкова лимитиран потенциал, националите могат повече от това, което показват при Балъков. И е нужен някой, който измъква максимума от тях.
Че Балъков не е треньор ясно се вижда във всеки мач. Въпросът е докога ще ни срами с резултатите, които постига, кой от кой по-срамни. Казава обаче, че не бил виновен той, какво правим?