От вчера съвсем официално българския национален отбор по волейбол има своя нов селекционер. Въпреки многото си ангажименти Радостин Стойчев успя да се прибере до родината, за да бъде спазена цялата процедура по назначението му. И разбира се да бъде сложен край на спекулациите - ще води или няма да води най-успелият български треньор националната селекция.
Ситуацията много напомняше на назначаването на Силвано Пранди. Преди две години по същия начин - като Месия и с много еуфория дойде и италианецът. За начина, по който си тръгна е ясно.
Но колкото са приликите, толкова са и разликите. Най-видимите са липсата на езикова бариера и отличното познаване на родния манталитет.
Освен това вчера Стойчев в нито един миг не обеща титли, купи, медали. Типично в свой стил той бе предпазлив, макар че вероятно има много точна представа какво може този отбор и какви резултати могат да се очакват да постигне.
Действията му, които в неговия случай казват повече от каквито и да било речи, винаги са били премерени и премислени, емоциите са оставали на заден план. И точно затова дойдоха и успехите му.
Новият селекционер изглежда твърдо решен не само да постига резултати с тима, но и да сложи ред в спорт, в който у нас, въпреки успехите, има и не малко хаос. Подсказва го и изграждането на щаба на националния тим, за който е ясно, че няма да има хора, които да „носят много дини под една мишница".
Преди да приеме предложението Стойчев явно е помислил за всичко - от чалгата, до дисциплината в тима, избора на състезатели, че дори и организацията на вътрешното първенство.
Макар и без опит в този тип работа той е осъзнал, че в националния тим не може да си купи играчите, от които има нужда, затова те трябва да бъдат произведени. А мястото, където става това са клубовете. И затова амбицията му е да подобри и тяхната работа.
Въпросът е дали ще му позволят през двете години, в които трябва да води отбора, да приложи идеите си на практика. Първото впечатление дава повод за оптимизъм, защото по време на представянето му хората от федерацията демонстрираха единомислие с треньора и спокойно оставиха водещата роля на него.
Но дали и останалите ще го направят? А клубовете, които са част от цялостната визия на Стойчев за работа и развитие, как ще реагират?
Нали все пак сме в България - някак е трудно да повярваме, че всички изведнъж ще започнат да разсъждават като него и ще се оставят да бъде нарушено статуквото, настанило се от години. Особено когато става дума за човек, който в собствената си родина винаги се е сблъсквал с повече противници, отколкото съмишленици...
