Феновете на Ливърпул сигурно вече празнуват раздялата с Том Хикс и Джордж Джилет, които станаха бивши собственици на любимия им клуб. Но в интерес на истината, американците нямат шанс да се наредят сред най-лошите собственици на клубове в аналите на футбола. Защото историята разказва страшни неща...
Джордж Рейнолдс, Дарлингтън
Рейнолдс пое Дарлингтън в края на миналия и началото на този век и обяви, че има големи идеи за неговото развитие, които обаче се оказаха нереалистични. Той първо плати дълговете на клуба, след това премести мачовете на тима на стадион с 27 000 седущи места - оптимистично, като се има предвид, че дотогава мачовете на Дарлингтън събираха по-малко от 5000 зрители. И естествено, кръсти стадиона "Джордж Рейнолдс Арина". Скоро Дарлингтън се срина финансово и поиска защита от кредиторите си, а а Рейнолдс вече е в затвора за данъчни измами.
Дмитрий Питерман, Расинг (Сантандер)/Депортиво (Алавес)
Питерман първо купи контролния пакет акции на Расинг, след което се самоназначи за мениджър. Но правилата в Испания забраняват не неквалифицирани личности да водят футболни отбори и затова той се опита да заобиколи тези рестрикции, като искаше и получаваше акредитации за мачовете като клубен фотограф и дори журналист. Така се озоваваше близо до тима. Моделът в Расинг не проработи и Питерман се премести в Алавес, като скоро след това тимът му отпадна.
Кен Ричардсън, Донкастър Роувърс
Каквото искате говорете за Джилет и Хикс, но досега те не са се опитвали за запалят "Анфийлд", за да приберат парите от застраховката му, нали? Точно това пробва Ричардсън през 1995 с предишния дом на Роувърс. Преди това клубът беше затънал в невероятна финансова криза, всички треньори бяха уволнени, за да се пестят пари, а Кен установи, че разполага само с 9 професионални футболисти. А точно те бяха купени в Донкастър от Марк Уийвър, чийто предишна длъжност беше търговски директор на Стокпорт Каунти. Заговорът на Ричардсън беше разкрит, след като стана ясно, че един от наетите от него подпалвачи, бивш офицер в специалните сили, е забравил мобилния си телефон на местопрестъплението.
Антон Джонсън, Скарбъро
След като стана свидетел на светкавичния упадък на Родъръм Юнайтед и Саутенд, два клуча, в който се оказа, че Джонсън е придобил незаконно дялове, през 1998 Антон стана собственик на Скарбъро. На следващата година тимът отпадна от Футболната лига, натрупа дългове в размер на 2,5 милиона лири и през 2007 беше закрит.
Бьорн Руне Гилстен, Уимбълдън
След като Сам Хамам се опита безуспешно да премести клуба, реши да се откаже и го продаде на група норвежки инвеститори, водени от Гилстен. Новите собственици назначиха за президент Чарлз Копъл, който пък реши да го мести в Милтън Кийнс, а в крайна сметка така се роди Милтън Кийнс Донс, а Уимбълдън беше закрит. Норвежците успяха да унищожат клуб с традиции, който беше успял да си пробие път от аматьорите до елита, при това само за 20 години.
Дарън Браун, Честърфийлд
Веднага след като пое властта в клуба Браун го вкара в огромни разходи, основно за лични нужди и дълговете му рязко нараснаха. Последва 4-годишна присъза за Браун за измами, а после се оказа, че Браун е ползвал счетоводството на клуба на престъпните си действия.
