Ако си падате по спорт, през месец май ще се чувствате като малчуган в Дисниленд.
На 8-ми в "Арена Армеец" ще се съберат някои от най-великите волейболисти в света плюс родните икони в този спорт. А на 20 май на "Васил Левски" дълго ще търкаме невярващо очи при вида на Диего Марадона, Ромарио, Георге Хаджи, Роберто Баджо, Лотар Матеус...
Емоционалният заряд също е впечатляващ. В първия случай публиката ще се сбогува с капитана на волейболистите Владимир Николов. А във втория ще отпразнува 50-годишния юбилей на Христо Стоичков.
Фантастично, нали? Ние също заслужаваме да зърнем отблизо тези неподражаеми емблеми. Да се насладим на шоуто и харизмата им.
Проблемът е, че българският спорт постепенно влиза в ритъм "от бенефис до бенефис". Беше време, когато актуалните звезди във футбола гостуваха в София (и не само) няколко пъти в годината. Но не за да се разтъпчат, а за да гонят победата с всички сили.
Да, наскоро Лудогорец докара титаните от Реал и Ливърпул, но това е епизодичен фойерверк. А гостуванията на големите сили на национално ниво в разни квалификации отдавна се превърнаха в рутинни разходки.
Във волейбола все още държим ниво - доказва го четвъртото място на Евро 2015 в София. А през 2018 г. ще домакинстваме и на световно. Въпросът обаче е колко още ще избутаме само на мускули и гола инерция.
В останалите спортове добре си знаем дереджето. Все повече се отдалечаваме от елита дори и в най-традиционните дисциплини.
Така че - да живеят бенефисите. Те ни създават сладката илюзия, че още сме значими. Тъжното е само, че един по един се оттеглят последните динозаври от една славна, но безвъзвратно отминала епоха.
