Цели седем футболисти на Ливърпул попаднаха в класацията „Златна топка" за 2019 г., но нито един от тях не успя да я спечели. Европейските шампиони от „Анфийлд" бяха представени в крайното класиране от Върджил Ван Дайк (2), Садио Мане (4), Мохамед Салах (5), Алисън Бекер (7), Роберто Фирмино (17), Трент Александър - Арнолд (19) и Жоржиньо Виналдум (26).
Но призът стана притежание за шести път на Лионел Меси, макар и с незначителна разлика от едва 7 точки пред Ван Дайк.
Заслужена ли беше наградата на аржентинеца от Барселона? Или просто Ливърпул се оказа в класацията с цяла тълпа звезди, а всяка от тях привлече повече или по-малко на брой гласове. Които, при други обстоятелства, биха отишли в актива на Ван Дайк.
Но е факт, че абсолютно всеки от Ливърпул си беше заслужил точките. И в крайна холандецът се оказа прецакан от конкуренцията на съотборниците си.
Впрочем това е елементарна логика при подобно гласуване: заради разпределението на вота между отделните играчи на Ливърпул, нямаше как който и да било от тях да спечели „Златната топка". В момента Ван Дайк например е най-добрият защитник в света. Мане и Салах се явяват сред най-силните флангови играчи. Бекер принадлежи към групата на най-качествените вратари, а Фирмино - на най-изкусните централни нападатели.
Но те преди всичко са футболисти от един и същ отбор. Именно по тази причина Ливърпул вдигна в края на май трофея на победител в Шампионската лига. И по същата причина никой от тях вероятно няма да спечели „Златната топка" и занапред, освен ако не стане единствената звезда на отбора.
Всъщност такава е съдбата и на ред други големи футболисти от славния Ливърпул, печелил Купата на европейските шампиони в епохата на легендарния си мениджър Боб Пейсли. На „Анфийлд" отборът винаги е бил по-високо от играча.
През 1977 г. например англичаните надиграха с 3:1 във финала Борусия (Мьонхенгладбах). Само че „Златната топка" стана притежание на датчанина Алан Симонсен от германския загубил финалист, докато Кевин Кигън завърши едва втори. Година по-късно Ливърпул дублира успеха с 1:0 срещу Брюж. Но никой от знаменитите фигури в отбора като например Кени Далглиш или Греъм Сунес не попадна дори в тройката! Пръв стана Кигън, но той вече играеше за Хамбургер.
Абсолютно същата история се повтори и през 1981 г. Тогава Ливърпул победи Реал (Мадрид) с 1:0 във финала, но накрая първи за „Златната топка" бяха трима германци - Румениге и Брайтнер от Байерн, и Шустер от Барселона. Каква беше логиката ли? По този въпрос науката и връчващото наградата списание „Франс Футбол" мълчат.
В челната тройка на „Златната топка" нямаше нито един представител на Ливърпул и през 1984 - годината, когато английският тим на мениджъра Джо Фейгън спечели с дузпи онзи велик финал срещу Рома във враждебната атмосфера на Олимпийския стадион в Рим.
При гласуването, кой знае защо, надделя представянето на европейското първенство - първо място за капитана на шампионите от Франция Мишел Платини, второ за сънародника му Жан Тигана, и трето за датчанина Пребен Елкер. Чак след това се подреди големият голмайстор Йън Ръш.
На следващия сезон всички английски отбори бяха изхвърлени от турнирите на УЕФА заради трагедията на „Хейзел", и „Златната топка" вече остана само мираж...
Все пак през 2001 г. най-сетне Ливърпул се сдоби с единствения си засега носител на приза за най-добър футболист на Европа. Това беше Майкъл Оуен, изпреварил при гласуването Раул от Реал (Мадрид) и вратаря на Байерн Оливер Кан.
Оуен имаше късмета да изпъкне с индивидуалното си майсторство над останалите в отбора, и в крайна сметка се класира първи. Надделяха не само личните му качества, но и спечелените четири трофея от отбора - Купата на УЕФА, Купата на Англия, Купата на футболната лига и Суперкупата на Европа.
Но само четири години по-късно Ливърпул победи Милан в онази невероятна драма във финала на Шампионската лига в Истанбул - 0:3, 3:3 и 3:2 при дузпите. Това беше и мачът на годината, мачът на мачовете. Само че душата и капитан на отбора Стивън Джерард получи гласове, колкото за трето място.
На същата позиция през 2008 г. се класира съотборникът му Фернандо Торес, но най-вече заради спечелената европейска титла с националния отбор на Испания.
От тази гледна точка сега второто място на Ван Дайк между Лионел Меси и Кристиано Роналдо си е голям успех, като се има предвид какви бележити фигури от миналото на Ливърпул не успяха да се класират даже и в тройката. Така е на „Анфийлд" - колкото и да си добър, няма как да изпъкнеш над отбора.
