Да критикуваш Димитър Бербатов се превръща в национален спорт. И то в поне две държави - България и Англия. Играта на рекордната покупка на Манчестър Юнайтед се гледа не под лупа, а под микроскоп. Нормално - когато си звезда си постоянно в окото на бурята.
Бербатов може да е спокоен - и като спре да играе един ден, пак ще се обсъждат пасовете и ударите му. За едни гениални, за други недосойни за цената и звездния му статут.
След мача с Блекбърн темата с Бербатов заприличва на Параграф 22.
Вестник Гардиън пише, че нападателя е жертва на грешките на сър Алекс Фъргюсън и схемата на игра с един нападател. Изданието защитава теза, че Бербатов не прави големи мачове, защото просто не го пускат в тях, не му се доверяват и го използват като кръпка в схемата с един нападател. През сезона Берба е започнал като титуляр само в две от големите дербита срещу традиционните грандове от топ 4 - Арсенал, Челси и Ливърпул. Не игра от началото нито веднъж в елиминациите на Шампионската лига. Според Гардиън това убивало самочуствието на Берба и тои играел слабо, когато дойдел важен мач.
Но Таймс е на обратното мнение, подкрепя го и Сън. Берба не получава доверие в горещите битки именно, защото не е доказал с нищо, че става за тях. А когато си рекорден трансфер би трябвало да си лидер и решителен фактор в решителните мачове.
Параграф 22!
Имаше един филм - на бой отиват само старците. Берба вече е стара пушка във футбола, а треньор му е един от най-опитни и бойни старци в играта. И би трябвало да има достатъчно здрав гръб да устои на лавината. И на Параграф 22.
