Селекционерът на националния ни отбор по футбол Любослав Пенев явно е от малкото хора у нас, които хем разбират какво се случва в големия футбол и как работи той, хем успяват да останат здраво стъпили на земята. Родните спецове и медии отново се изкушиха от впечатляващите констатации преди мача с Италия, вариращи от това, че на „Апенините вече треперят от нас" до вторачване във възможностите на всеки български национал, някои от които за пореден път отписани като безперспективни.
„Не трябва да се отпускаме заради факта, че отсъстват някои титуляри от националния отбор на Италия - обясни Пенев. - Италия е фаворит, трябва да се отнесем много сериозно към мача. Гоним плейоф, няма от какво да ни е страх, трябва да излезем с едно високо самочувствие, което все пак има и покритие с резултати."
Който се страхува, не се бори за място на световно първенство. Когато успееш да пребориш страха, остава да премериш възможностите си с тези на своя съперник.
„Чакат ни изключително трудни мачове - три като гост и един като домакин. Ако има минимално отпускане, това може да ни изиграе лоша шега - допълни Пенев. - Футболистите осъзнават труда, който положихме в последните две години, мястото, на което се намираме не е случайно. Трябва да сме позитивни оптимисти, но и да гледаме реално на нещата."
Замислете се, Пенев е напълно прав, съдбата на националния отбор в световните квалификации зависи от него и избраниците му. За две години те постигнаха доста, но най-важното тепърва предстои. Пенев е наясно, че когато не ти достига талант или вдъхновение, компенсираш със строга тактическа дисциплина и правилни решения на терена. Принуден е да го прави по простата причина, че няма на разположение особено качествени футболисти.
Но, най-важното е друго - няма нищо страшно в това да се опиташ да се пребориш за място на плейофите за световното първенство. България може да загуби, но може и да спечели. А и няма нищо срамно в това да се опиташ да гониш най-добрите, стига да имаш реална преценка за възможностите си. Защото на никой не му се живее на дъното.
Шанс има, само трябва да не се проваляме сами, както става твърде често.
