Opel е кола като мен... Надежден, здрав, от добро семейство, здравословно атрактивен, но не прекалено лъскав. Ще се обърнеш след него само ако искаш да прекараш живота си с него, а не да минеш през леглото му за една нощ. Равен, но не равнодушен. Емоционален, но не истеричен. Някой, за когото няма да се сетиш веднага, но когато се сетиш, си казваш - всъщност Опелчетата са супер коли! Със Симо
никога няма да сбъркаш! С Opel също..." Това казах преди време в интервю за „Hi drive", но историята е много по-дълга.
Още през 80-те години, когато безметежното ми детство оставяше следи с тебешир по асфалта на „Дечко Йорданов" в Красно село, измежду тривиалните соцвозила често дефилираше един Opel Record - собственост на симпатяга, който се занимаваше с много неща, излизащи от рамките на социалистическата бизнес инициативност. Нямаше по-хубава кола на нашия сив паркинг.
Една вечер, години след това, се качих в такси Astra F и отново останах поразен - никога преди не бях се возил в кола, която да не друса и да не шуми, движейки се по паветата на „Цар Борис III". Влюбих се в тази марка и чувството ми към нея никога не угасна. И не само в мен, защото по същото време, на съвсем друго място, напълно непознатата за мен към този момент жена на живота ми тъкмо е подкарвала първата си кола - зелена Corsa, купена от любимия й дядо Коце.
По-късно тръгнах на шофьорски курс и заедно със звездата на Огнян - инструктурът, който не без основание ме наричаше „овчи", за мен изгря и звездата на Opel Kadett - първата кола, която управлявах сам. С него си взех и книжката. Човек рядко забравя първите си вълнуващи срещи, а моите не свършиха дотук.
Преди десет години дойде време да си купим комби с достатъчно място за количката, багажа и двете ни деца. Тогава излязох на първа среща с белия Opel Astra Caravan за 3000 лева. По това време той беше на десет години. Карахме го още седем, без да сменя и една крушка. Синът ми толкова се привърза, че когато на седемнайсетгодишна възраст Астрата получи повреда в двигателя и реших, че е крайно време да я сменя, той ме спря с думите - „Тати, но това е добрия стар войник, който никога не ни изоставя - ние също не трябва да го изоставяме!"
Всъщност покрай този Opel се променяше всичко - животът ни, работата ни, жилището ни, приятелите ни, децата. Едното завърши училище, другото започна училище. През това време сменихме четири коли, които се носеха уверено и претенциозно по магистралата на живота ни, но в един момент просто оставаха на аварийки встрани от пътя. А Опелът продължаваше... Направих му основен ремонт, а след четирите неуспешни опита с други марки си купихме още един Opel. Zafira B - истински космически кораб в сравение с Астрата, с който достойно прекосихме границата на XXI век.
Opel е колата, която Соломон Паси нарече „вълнуваща", виждайки ме да паркирам една Insignia пред резиденцията на британския посланик, където и двамата бяхме поканени на събитие. Опел е марката, която през войната е произвеждала отличните камиони Blitz без да използва робския труд на концлагеристи във време, в което всички останали са го правели, а след войната един от заводите й е буквално изнесен в СССР, като част от репарациите на Германия към съюзниците.
Тогава всичко трябва да започне от нулата, но това са белези във фирмената ДНК, които правят Opel гордо изправена и смела марка с добра репутация. Сегашните опели са забавни, секси, цветни, градски... Вижте новата Corsa, вижте Adam, вижте който и да е модел. Различни са, но дълбоко в тях личи сериозния, мъдър характер на една уравновесена компания, която не се хили насреща ти, а се усмихва...
*Текстът на Симеон Колев от БГ Радио е публикуван в новия брой на списание Opel
