The Rumjacks са австралийска група от Сидни. Въпреки това, когато ги чуете да свирят, може да останете заблудени, че пристигат от тучните зелени поля на красива Ирландия.
Музиката на The Rumjacks прави впечатление с нестандартния микс от рок, пънк и келтски ритми, които носят особен заряд от енергия.
The Rumjacks бяха за малко в България, а ние разполагахме с около 40 минути, яркочервения Hyundai i30 и трудната задача да им покажем София в промеждутъка между репетицията и концерта, който им предстоеше.
Возим Франки и Джони, основателите на бандата. Маршрутът ни е улица "Шишман", "Раковска", Парламента, Телефонната палата, храм паметник "Александър Невски" и ЧитАлнЯта.
След това ги върнахме в Mixtape 5, където свириха със съдействието на Jameson Irish Whisky.
"Ние сме от Сидни, там сформирахме бандата. Ние двамата го направихме. Срещнахме се в един пъб в един квартал на града, където сме израснали и там започнахме. Помня, че говорихме за нещо незначително като шапката на някого, имаше нещо общо с някаква банда. Но ни отне няколко срещи като тази, за да се решим и да направим група.
Помня, че беше много късно една вечер, по-скоро много рано на сутринта. Пъбът затваряше и си спомням, че си казахме: "Нека да си направим банда, да свирим, да покоряваме света и да правим най-различни неща заедно."
Потегляме. Дори в дъждовна неделя София е малко по-натоварена от очакваното. Hyundai i30 обаче разполага с прозрачен покрив, от който момчетата успяват да видят повечето сгради и места, покрай които минаваме. Тръгваме от Mixtape 5 към "Билкова". Докато се опитваме да се промушим през почти затворения град, си говорим за ирландската музика, която оказва огромно влияние върху звученето на The Rumjacks и присъства ярко във всичките им 3 албума.
"И двамата с Джони сме израснали с ирландска фолклорна музика. Роден съм в Шотландия, а двамата ми родители са от шотландски и британски произход, иначе съм израснал в Австралия. Родителите на Джони са ирландци, Адам - третият член на бандата, също има ирландски корени, така че винаги сме били част от тази култура.
Беше някакъв естествен процес за нас да се насочим към правенето именно на такава музика. С времето започнахме да намираме наш индивидуален звук и тон, да откриваме нашия вид звучене в различните форми на рока, на пънк рока. Имаме и много реге елементи, което идва като влияние от различни наши приятели и хора, с които обичаме да излизаме. Всички тези неща са обединени в The Rumjacks, така че не сме само банда с ирландско звучене, но това е голяма част от нас."
Първа спирка - "Билкова"
Улица "Шишман" изглежда като паркинг с барове и хора отстрани. Колите са накацали от дясната страна на улицата, а пред "Билкова" както винаги е пълно с хора, въпреки дъжда.
Докато разказваме на Франки и Джони, че "Билкова" е едно от най-емблематичните и най-старите заведения в София, клиентите на заведението гледат към нас и си разменят многозначителни въпроси, явно са разпознали фронтмените на бандата.
"Вие сте The Rumjacks, нали?", обръща се един от барманите на заведението към Франки и Джони.
Познавате българското гостоприемство. Разбира се, следва покана за почерпка. 10 минути по-късно, след няколко шота уиски и задръстването, което сме направили на "Шишман", успяваме да си тръгнем от "Билкова" и да продължим по планирания маршрут.
"Оттук насетне ще искаме всичките ни интервюта да стават с разхождане из градовете, в които сме отседнали", шегува се Франки.
И неслучайно - The Rumjacks разказват, че едва успяват да видят градовете, в които свирят, дори кратката спирка в този бар им се струва страхотна.
А иначе само ден преди да се появят при нас, The Rumjacks са свирили в топла Италия и са посетили Гърция. Така че София май се пада логична спирка в голямото им международно турне, което трябва да приключи зимата.
"Защо решихме да дойдем до София? Защото София искаше да ни види. Каквото София поиска, София го получава.
Когато говорихме с нашия мениджър, се оказа, че последната пънк банда с келтски мотиви, която е идвала, е била тук преди 6 години. Което е отдавна. София е страхотен град и смятаме да си изкараме чудесно тук, да посвирим готина музика и да се забавляваме."
Втора спирка - градинката на Кристал
Месинговият бюст с размерите на мини къща на Стефан Стамболов е първото нещо, което прави впечатление на австралийците, щом спираме почти нелегално на улица "Раковска". Макар да вали, в малката градска градинка има хора с кучета и дъждобрани, кибици на баровете и една-две майки с деца.
Франки и Джони виждат Руската църква и ни питат дали това е златният купол, който виждат от хотела си.
Съвсем логично след този въпрос поемаме по жълтите павета, докато си говорим за градове, защото The Rumjacks искат да видят точно нея - "златната църква".
"Любим град, който да посетим или сме посетили? Уау, толкова много са. Например, Будапеща. Хареса ни там. Както и Тулуза във Франция. Винаги си прекарваме страхотно в Берлин, защото там има страшно много банди, които свирят на живо и изобщо, страшно ненормални неща се случват в този град."
Трета спирка - Св. Александър Невски и "Света София"
Колкото и да е изтъркано, масивната постройка и златните куполи на Свети Александър Невски правят огромно впечатление на почти всеки човек, който го вижда за първи път. Може би това е мястото, на което прекарваме най-много време, защото The Rumjacks правят множество снимки на себе си и на църквата. После питат за вечния огън, който си гори, въпреки дъжда. Свети Александър Невски е нашият личен малък Колизеум.
Какво е първото нещо, което виждате в един град?
Може би хотелът. После ресторантът, клубът, публиката и после идва следващият град. Но когато минаваме през някой град, се опитваме да разберем какъв е - какви са хората, какви са местата, през които минаваме. Проверяваме къде бихме могли да излезем вечерта. Но в повечето случаи не успяваме да разгледаме добре местата, които посещаваме."
Финална спирка - ЧитАлнЯта
"Какво е най-важно в един град - пъбовете, местата, на които може да излезеш. И, разбира се, храната."
След като сме им показали бар, градинка и църква, а традиционната храна The Rumjacks ще опитат малко по-късно, ги водим към Народния театър, където в неговата най-предна част гордо стои ЧитАлнЯта - градска библиотека с приятни хора и българската азбука в голям размер за разкош.
Кирилицата все така си остава наша лична екзотика, с която България се гордее и съответно караме Франки и Джони да намерят своите букви в родната азбука. Това може би е най-българското нещо, което им се случва и ние сме доволни, че сме успели да ги впечатлим.
"Днес получихме картичка от един човек от София, който ни беше написал благодарности, че сме дошли и ще свирим. Това е чувството, което искаме да оставяме, както са направили едно време The Clash. Те не се изживяват като богове или нещо такова, а просто като хора, които излизат и се забавляват с приятелите си. Смятам, че това е нещото, което ни кара да продължаваме да правим това, което правим. И когато един ден се зачудиш защо правиш това, си спомни за тези моменти и знаеш, че си струва."
Финално - обратно към Mixtape 5
Точно 30 минути след нашето бързо разхождане из софийските потайности, The Rumjacks забиват за първи път пред софийска публика.
Какво трябва да съдържа една добра песен?
"Реализъм. Много е важен. Ако е весела песен, трябва да е достатъчно забавна, за да те накара да си подмокриш гащите. Ако е тъжна песен, трябва да е толкова тъжна, че да те накара да си подмокриш лицето. А ако е тежка песен, трябва да те накара да чупиш стени, да избухнеш. Трябва да си честен в музиката, да имаш добра мелодия и винаги да можеш да я изпееш от сърце. Пей честно, свири по същия начин, иначе отиди и прави нещо друго."
За финал ги питаме коя е бандата, на която искат да приличат. The Rumjacks не ни разочароват с избора си и, разбира се, избират The Clash. Когато чуете самите The Rumjacks, ще разберете и защо това е така.
"Една от любимите ни банди определено е The Clash. Защото са боговете на пънка. Какви са правилата на пънк рока? Няма правила. И това правят те. Ако искаш да свириш реге с пънк рок елементи - направи го. Напиши и изсвири нещо добро. Те правят това. Има пънк песни, които мога да те разплачат, да те накарат да се смееш. Има банди, които оставят следа в историята на музиката и смятаме, че The Clash са именно такава банда.
Значи искате да сте като The Clash, когато пораснете?
Не, никога не искаме да порасваме.
