По време на военен конфликт, когато са застрашени човешки животи и всичко е сведено до базовия инстинкт за оцеляване, изкуството остава на заден план.
За да си позволиш да положиш усилия за неговото опазване, се изискват смелост и способност да се издигнеш над ужаса на войната.
Понякога това се случва. Така най-големият музей в света - Лувърът, приюти 16 украински произведения на изкуството, спасявайки ги от евентуално унищожение във войната в Украйна.
"От началото на войната, подобно на други музеи, ние сме ангажирани с оказването на подкрепа на украинските си колеги. През есента, изправени пред интензивността на конфликта, решихме да спасим тези експонати", каза директорът на музея Лорeнс де Кар, пред френската Агенция Франс Прес.
Сред спасените експонати има пет византийски икони. Четири от тях са от Синайския манастир в Египет, датирани от VI и VII век, а петата е от края на XIII или началото на XIV век от Константинопол.
Досега тези произведения на изкуството са се намирали в музея "Ханенко" в Киев.
През октомври 2022 г. ракета падна близо до него, унищожавайки прозорците. Тогава повечето от произведенията, съхранявани в "Ханенко", са преместени в хранилището на музея, но са изложени на риск от температурни колебания, причинени от прекъсвания на тока.
Спасяването на 16-те избрани експоната чрез преместването им в Лувъра е осъществено с финансовата подкрепа на Международния алианс за запазване на културното наследство в зоните на конфликт, а документалната част е била оформена по време на посещението на френската културна министърка Рима Абдул Малак в Украйна през февруари.
Експонатите са били ескортирани от военни части през Полша и Германия в началото на май.
Петте икони, вече намиращи се в Париж, ще бъдат изложени и пред посетителите на Лувъра, а изложбата ще е под надслов "Произход на свещеното изображение". Другите 11 творби ще бъдат съхранявани в хранилищата на френския музей.
В сегашната ситуация Лувърът е мястото на спасение за застрашеното от войната изкуство, но е имало време, в което той самият се е нуждаел от спасение.
Създаден още през 12 век, музеят през вековете е станал свидетел на много войни, революции, бунтове и пожари. Най-впечатляващото обаче е, че е преживял и окупацията на Париж от нацистите по време на Втората световна война.
Благодарение на находчивостта и досетливостта на Жак Жожар, директор на Националните музеи на Франция, една от най-ценните и известни картини в света - "Мона Лиза" - и много други от богатствата, които Лувърът съхранява, са запазени до наши дни.
Едва ли щяхме да можем да се любуваме на живо на картината на Леонардо да Винчи, ако тя беше попаднала в ръцете на Хитлер, както се случва с много други безследно изчезнали произведения на изкуството.
Нищо подобно на Втората световна война не е сполетявало света дотогава и най-големият музей в света е изправен пред неизвестността на бъдещето. Французите осъзнават, че творбите в Лувъра са особено уязвими и представляват интерес за германците, които настъпват към страната.
Тогава, през 1939 г., директорът Жак Жожар създава план, с който да изнесат незабелязано на безопасно място ценните произведения на изкуството.
В деня, в който Германия и Съветският съюз подписват Пакта за ненападение - 25 август 1939 г., Лувърът е затворен за "ремонт" за три дни.
С помощта на работници от близките магазини, служителите на музея опаковат и изпращат шедьоври като картината "Свободата води народа" на Йожен Дьолакроа и гръцката статуя "Венера Милоска" до ферми, фабрики и по-малки музеи в провинцията.
Сред опакованите творби е и най-ценното притежание на музея - "Мона Лиза". В специален калъф, тапициран с луксозно кадифе, тя е местена 6 пъти по време на войната. Напуска Лувъра с линейка само 10 дена преди пристигането на германците.
По времето, когато нацистките войски превземат Париж, Лувърът е разпръснал из цяла Франция всичките си 3600 картини, заедно с хиляди скулптури и предмети на изкуството.
На 28 август стотици камиони, организирани в конвои, превозват 1 000 сандъка с антики и 268 сандъка с картини. Всяка от творбите е обозначена с жълта, зелена или червена точка. "Мона Лиза" е единствената с три червени точки, което я прави с най-голям приоритет.
Нацистите ограбват голяма част от онова, което е останало в Лувъра, и го принуждават да отвори врати отново през 1940 г., макар повечето от залите да са абсолютно празни. Предвидливостта на работещите в музея хора обаче спасява по-голямата част от съкровищата му.
Германия капитулира през май 1945 г. и "Мона Лиза" се завръща в Париж през август същата година.
До 1947 г. Лувърът си връща всичките разпръснати картини и продължава да е най-големият, най-посещаваният и най-емблематичният музей в света.
А десетилетия по-късно, в разгара на една нова война, вместо да разпръсква изкуството, за да го спаси, той се превръща в убежище за такова. Когато някой руши, все пак е хубаво, че има и такива, които съхраняват. След години историята ще е благодарна, защото тя се пише от победителите - победили страха и намерили идеал и смисъл в непреходността на изкуството.
