Огненото предизвикателство на Стиг Ларшон
640 страници, откъдето и да го погледнеш, си е сериозен обем. Само че не правете грешката да започнете втората книга от трилогията „Милениум" на шведския писател и журналист Стиг Ларшон преди някоя важна задача, като си мислите, че ще прочетете малко и ще продължите после. Зачетеш ли се веднъж, внушителният брой страници направо се изгълтва за ден-два. Не случайно романът се определя като „криминале" и „трилър" - и е страхотен образец за жанра.
Но книгите от „Милениум" са и нещо повече. Авторът, починал през 2004 г., приживе работи като разследващ журналист. Действа активно срещу десния екстремизъм, расизма, насилието. Изкушавам се да мисля за него като за прототип на героя му Микаел Блумквист - главният редактор на вестник „Милениум", нишката, която пронизва поредицата и я превръща в социално ангажирана проза. Докато в „Мъжете, които мразеха жените" темите бяха сексуалното насилие над жени и икономическите машинации и престъпления, в „Момичето, което си играеше с огъня" на прицел е трафикът на жени.
Напрегнато повествование, заплетена интрига и пълнокръвни герои - всичко необходимо за едно добро криминале е налице. В допълнение социалната позиция и умелият психологизъм в рисунъка на характерите издигат романа над обикновения образец на жанра. Авторът балансира между по-комиксови и реални образи, които се разполагат комфортно във вселената на „Милениум", идентично копие на съвременния ни свят.
В центъра на романа този път почти изцяло се е настанила странната Лисбет Саландер, момичето с невероятни хакерски способности, свое виждане за чест и справедливост и ужасяващи тайни в миналото си. Колоритна личност, която е може би най-причудливото и успешно хрумване на Ларшон. Трудно е да я забравиш, както вече знаят и Блумквист, и читателите.
Роман с уникална атмосфера, „Момичето, което си играеше с огъня" е дълбоко разтърсващ трилър, който доставя истинско удоволствие от четенето.
Оценка: 8 от 10 - страхотна
Гергана Стойчева - Нуша
