9 май е празник. Празник, празник, колко да е празник - май малко българи го знаят като такъв и още по-малко знаят пък какъв точно празник е.
По-възрастните биха свързали датата с Деня на победата - над хитлеристка Германия през 1945 г., и със съветските филми за войната, които телевизията им е пускала на тази дата.
По младите - за тях всеки ден е празник в някакъв смисъл. Една малка и п(р)осветена част от тях веднага биха се сетили - и се сетиха (вижте Facebook днес) - че днес е рожден ден на Дейвид Гахан, вокалиста на Depeche Mode. Има даже и парти по повода довечера в столичния Culture Club.
Всяко поколение с ценностите си. Само че днес е Денят на Европа - тоест, нещо като националния празник на Европейския съюз.
Ние в Европейския съюз ли сме? Май да, ако се позамислим - имаше едно пищно влизане там преди няколко години, пяха и свириха ФСБ, пиротехникът на Rammstein направи яко шоу и така. После почнахме да пътуваме в Гърция и другаде само с лична карта. Да, май наистина сме в Европейския съюз...
Проблемът е, че Европейският съюз не е много в нас, оказва се. Няма никакви значими събития, по които да проличи, че празнуваме - деца ще пеят пред Народния театър, възрастни ще садят цветя пред художествената гаелрия и... ми, това е.
Да, и президентът поднесе венец „на Паметника на Незнайния воин по повод отбелязването на края на Втората световна война и Деня на Европа", както пише в програмата. Венец за Европейския съюз!?... Е, този президент никога не е бил много в час с Европата... За разлика от предишния, който все говореше колко е важен цивилизационният избор. Но времената се менят, президентите също (тази година можем да добавим към последното: „... за щастие!").
Правителството пък сигурно ще се ограничи до чисто протоколни изяви на дипломатическото поле пред посланиците на ЕС по повод празника.
А българинът, обикновеният българин? Той дори и да знае какъв празник е, надали ще го отбележи. Защото докато в европейските столици ехти „Одата на радостта", официалният химн на ЕС, българинът е затрупан с купища дребни, екзистенциални човешки грижи - цената на бензина, скока на храните, тръгналата нагоре след тях инфлация, ужасната безработица, ниската си заплата, лошото образование, скъпото и трагично здравеопазване... много са, да не изреждаме.
Тези/такива и други проблеми ги има и в Европа. Не (им) е леко и там, въобще не се заблуждавайте. Но европейците - дори при целия си евроскептицизъм - поне един ден в годината ще празнуват и ще свирят Бетовен на воля. Докато българите 365 дни годишно пеем одата на нерадостта.
Защо така? Дали защото ние сме в ЕС, но Европа не е в нас? Или Европа не е в нас, защото сме нерадостни?
Няма кой да ни каже. Остава само старата истина, че празникът е в сърцето. А ние явно имаме исхемична болест.
