Миналия понеделник беше 26 април, световен ден за защита на интелектуалната собственост.
Във вторник стана ясно, че Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО) е подписала рамково споразумение с дружеството за колективно управление на права ПРОФОН, по което ще се изплащат пари на продуценти и изпълнители за излъчване на техни произведения по радиото и телевизията.
Така приключи една дългогодишна война за милиони лева. Събитието стана в присъствието на американския посланик у нас Джеймс Уорлик - в качеството му на... гарант за спазване на авторските права.
В сряда стана ясно, че по силата на това споразумение ПРОФОН ще получат 1-1,2 млн. лв. от радиостанциите за песните, въртени през 2009-2010 г. Дружеството пък е платило 5,5 млн. лв. на своите членове за 2007-2008 г., но тъй като те са към 220 000 общо у нас и в чужбина, всеки от тях е получил средно по... 25 лв.
В четвъртък мнозина за първи път научиха, че по силата на последните промени в Закона за авторското право и сродните му права, вече авторски права ще плащат не само радиа и телевизии, но и кръчми, заведения, DJ-еи, молове, магазини, хотели, автогари, закусвални, дори будки за сандвичи и кой ли още не.
Шофьорите на такситa ще трябва да плащат по 4 лв. годишно за това, че пускат радио на клиентите си, защото според закона с пускането на радио те стават разпространители на музика... Ще плащат и маршрутките и автобусите, включително междуградските, които пускат и филми.
И ако бакшишите се разминаха с никакви 4 лева на година, заведенията ще се простят с понякога безумно високи за възможностите им суми, макар че има уж различни ставки според големина, брой места и категория. "Имам четири маси с 12 стола. На година ми искат общо 440 лева!", изрева панически притежател на малко заведение пред в-к „Стандарт".
Той не може да не плати - промените в закона завишиха и глобите. Сега те са от 300 до... 30 000 лв. Ако ви мързи да смятате - за да платите второто, ще трябва да работите над 10 години (!), ако сте на минимална работна заплата. Е ово йе стандарт, ово йе закон!
Ама по света е така, ще каже някой. Така е, да. И таксите и там не са малки. И това е законно. Само че дали е морално? Единственото хилаво оправдание за този законен рекет е, че видите ли, всички тези бизнеси използвали музика, за да привличат клиенти, които иначе нямало да дойдат и затова трябвало да плащат на авторите.
Това сигурно е донякъде оправдано, когато говорим за радиостанции или кръчми с жива музика или DJ. Но ако питате потребителите, примерно шофьорите на маршрутки и автобуси по-скоро отблъскват клиенти, като надуят чалга.
А примерно будките за закуски и кучешки вой да пуснат, човек като е гладен, все ще си купи нещо от тях. Това зависи не от музиката, а от това дали закуските са добри, цената им е подходяща и от локацията на будката. Защо собственикът да плаща от залъка си на някой, който няма никакво отношение към бизнеса му?
Да, но и авторите също трябва да ядат, нали. Така е. Но след като ще ни ядат и подяждат (буквално) нас, може ли да зададем два-три въпроса? Първо: колко трябва да ядат и не е ли малко много - поне това, което искат от нас?
Второ - как точно ядат авторите след смъртта си? Защото принципно законът изисква да плащаме за произведенията им докато са живи и още средно 70 години след смъртта им! Годините варират в различните страни и за различните видове автори и произведения, но горе-долу това е средното. Да, не е шега, уви, това е законно!
И преди да си кажете какви мръсни паразити са тези автори, искате ли все пак да зададем и трети въпрос - ядат ли всъщност тези автори и колко? И ако средностатистически ядат месо със зеле, колко и кои от тях ядат зеле и кои месо?
В петък получихме и отговор на този въпрос. (Виж карето вдясно.)
А медиите, недоразбрали, набързо кръстиха всичо това „данък чалга". Щото нали, повечето БГ музика днес е чалга и явно парите от данъка ще отиват в този бранш. Де да беше така...
Истината и тук е шокираща. Повечето ТВ и радиостанции изобщо не въртят българска музика, а в останалите тя е незначителен процент. Така по данни на самия ПРОФОН между 82% и 95% (!!!) от всички събрани суми отиват за авторски права на чужди продуценти и изпълнители, основно американски. За българските остават трохи от събраните милиони. Така от тях за чалгата може би остава все по някой лев, но българският рок, поп, естрада, джаз никога няма да видят пари от авторски права - нито в този живот, нито след смъртта си.
Сега вече разбирате защо въпросните софтуери на разните сдружения за авторски права са толкова скъпи и защо на подписването на договора миналата седмица не са присъствали например културният министър Вежди Рашидов или поне Митьо Пайнера, но пък е бил американският посланик.
Системата е такава, че Бритни Спиърс и Лейди Гага ще трупат милиони, а българските музиканти винаги ще стоят гладни. Въпросът е няма ли те най-накрая да си отворят очите и ушите, да проумеят истината и да разберат, че ТЕ са жертвите и ги ограбва не пиратството, а именно авторското право. И служат единствено за параван и оправдание на грабителите си, с което само отблъскват собствените си фенове, обявявайки ги за крадци.
