Народът срещу Биг Брадър

Заместник-министърът на МВР Веселин Вучков знае, че не е прав. Можехте да прочетете това по лицето му, когато днес на обяд той излезе от Народното събрание и отиде при протестиращите пред парламента граждани, организирали митинг под надслова „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!”.

Всеки от нас има някъде дълбоко в себе си едно усещане, един глас, който някои предпочитат да не чуват, но който винаги ни казва кое е добро и кое - зло, кога сме прави и кога не. На някои от нас не им личи какво казва този глас, но на други, уви, личи. Политиците и управляващите обикновено са от първия вид. Веселин Вучков обаче явно е от втория. Въпреки строгата му и вечно намръщена физиономия – сякаш всеки момент ще ви арестува, лицето му днес го издаде.

Зам.-министърът и група официални лица около него дойдоха малко след началото на митинга, застанаха встрани от сцената и започнаха да наблюдават критично и неодобрително случващото се. Те обаче почти веднага бяха забелязани от водещия, който помоли събралите се малко под 500 протестиращи граждани да се обърнат директно към министъра с основния си лозунг. И тогава присъстващите се обърнаха към зам.-министъра и започнаха дружно да скандират „Аз не съм терорист! Аз не съм терорист!”.

Трябваше да видите лицето на зам.-министъра в този миг. По него за няколко секунди последователно пробягаха емоции като страдание, неудобство, срам, вина, неприязън. За съжаление, това едва ли бе уловено от присъстващите медии, които точно в този момент тъкмо бяха хукнали към МВР шефа и го налазиха от всички страни с микрофони и камери като... мухи мед. Съответно той върна строгото си служебно изражение и с видимо облекчение се зае да отговаря на въпросите им.

Можем да разберем г-н Вучков. Все пак до преди малко повече от половин година той беше „от другата страна на барикадата”, сред протестиращите срещу същите тези мракобесни полицейски поправки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). И дори пишеше статии в пресата, разясняващи колко вредни са те. А сега като МВР шеф му се налага да защитава точно обратната позиция. Защо – това е съвсем друг въпрос, чиито отговор надали някога ще научим.

Важното е, че научихме нещо друго. Зам.-министър Вучков знае, че не е прав. Знае, че защитава погрешната страна в диспута. Очевидно е бил искрен преди половин година, а не сега. Може би вярва, че служебното му положение днес не позволява да говори истината и изисква да защитава погрешната страна. Но онзи глас му нашепва истината. И колкото господин зам.-министърът Вучков да си запушва ушите, то обикновеният честен гражданин Веселин очевидно го чува.

Значи има надежда... Значи има нужда от пряка демокрация и протести. Друго си е. Да отидеш на площада и да изкрещиш в лицето на властта/зам.-министъра какво си мислиш за онова, което той върши – безценно...

Още две бележки. Като се има предвид колко нагли, безпардонни и високомерни бяха предишните управляващи, може да отбележим все пак и достойнството на зам.-министъра да слезе при хората и да ги чуе. Освен това, за разлика от 14 януари преди една година, този път полицията не би никого с палки, не попречи на никого да иде до мястото на митинга, не записваше номера на лични карти, не арестува никого.

Вместо това г-н Вучков помоли контактна група да заповяда на продължаващото по-късно днес обсъждане на промените в закона в Народното събрание. Част от организаторите пък се отправиха към Министерския съвет, за да връчат на премиера искането си да „помоли” депутатите да отменят приетите на първо четене поправки. Като се има предвид колко е зает днес Бате Бойко покрай скандала с Желева, а и понеже той не обича да се задълбочава много-много, те му бяха написали текста на писмото от-до с всички параграфи, алинеи, точки и закони, та да може той само да се подпише и да сложи печат.

Извън иронията обаче, само песимистите не биха признали, че промяна с положението от преди година има и то въпреки изключителния инат на настоящето правителство.

Сещате ли се обаче за един от големите MTV хитове на последното десетилетие – онзи, в който едно младо момиче ходи из улиците на града, носейки в ръце голямо пурпурно сърце от картон? Днес на площада на протеста едно момиче символично беше донесло едно огромно червено картонено... ухо (после се появиха още няколко такива). Символ на тоталното подслушване и полицейщината, които ни очакват, ако промените в закона, наричан единодушно от протестиращите Закон за електронното следене, минат и на второ четене в парламента.

Надежда има, но когато младите момичета носят не картонени сърца, а картонени уши, то значи нещата в тази страна никак, ама никак не са добре. Но вие това го знаете, нали, г-н Вучков? И вие също, останали г-жи и господа управляващи. Да видим дали вашите уши все още чуват онзи глас, за който стана дума в началото... или ще се наложи да чуете гласа на народа, който – когато реши да заговори - е оглушителен. Ако не вярвате – питайте зам.-министър Веселин Вучков.

 

Новините

Най-четените