Войната в Украйна продължава вече шест седмици и оказва съществено влияние в целия регион. Руската инвазия повдигна множество притеснения сред Балтийските държави и Полша дали в Москва някой няма да вземе решение, че при тях също изпитват остра нужда от "специална операция за денацификация."
И докато в Талин, Вилнюс, Рига и Варшава могат да разчитат на това, че са членове на НАТО, то за Молдова подобно нещо не важи, а една от най-бедните държави в Европа много лесно би могла да се окаже следваща цел за Русия.
С население от едва 2,6 милиона души, Молдова е бивша република от състава на СССР с тежко пост-съветско наследство и хронични проблеми с корупция, организирана престъпност, бедност и демографска криза.
След като получава независимостта си през 1991 г., прозападни и проруски партии силно поляризират местната политическа обстановка, а самото общество остава дълбоко разделено между носталгията по комунистическото минало и желанието за интеграция с Европейския съюз.
Сега една голяма част от молдовските граждани се чувстват уязвими, ако руската армия не се задоволи единствено с Донбас и реши да сложи ръка на цялото черноморско крайбрежие на Украйна. Подобно нещо вече се случи с крайбрежието на Азовско море, като силите, верни на Москва, продължиха на запад, овладяха Херсон и достигнаха до пристанищния град Миколаев.
За момента настъплението им е спряно там, но притесненията в Молдова остават, че следваща цел може да бъде Одеса, който е само на 60 километра от общата граница. Градът с най-голямо пристанище в Черно море е блокиран по море и вече на няколко пъти бе подлаган на въздушни удари.
Страховете от руска инвазия може би съвсем не са безпочвени, особено ако вземем предвид руското присъствие в отцепилата се от Молдова република Приднестровие.
През 1992 г. там избухна кратка война между проруските сепаратисти и молдовските сили, като в крайна сметка е постигнато споразумение за прекратяване на огъня.
Конфликтът обаче остава "замразен", без трайно споразумение и във всеки един момент би могъл да бъде "разчоплен" отново.
В момента в Приднестровието има 1500 руски войници под формата на миротворчески корпус, който се грижи за безопасността на около 20 000 тона боеприпаси, останали след края на Студената война в един от най-големите подобни складове в света.
Всъщност именно Приднестровието е сред основните инструменти на Москва за оказване на натиск в Молдова, когато това се налага.
Вместо в столицата Кишинев да бъдат заети с реформи и развитие, там са принудени да отделят ценни ресурси и внимание, за да се справят с всички политически, икономически и емоционални проблеми, свързани с конфликта с приднестровките сепаратисти.
В подобна среда особено лесно се развиват корупция, организирана престъпност, несигурност и най-вече разделение на обществото. Проблеми, които биха поставили в невъзможна ситуация всяко едно правителство, колкото и реформистки настроено да е то.
Така за Русия е значително по-лесно да упражнява контрол върху една икономически слаба, разединена, зависима и териториално дезинтегрирана държава.
Войната в Украйна допълнително отслаби икономиката, която и без това бе тежко засегната от COVID-19 пандемията и текущата енергийна криза.
Молдова e почти изцяло зависима в енергийно отношение от Русия и това ясно се вижда в начина, по който Москва използва газа като оръжие.
Практически 100% от нуждите на страната се задоволяват от "Газпром", а в началото на годината правителството въведе 60-дневно извънредно положение заради невъзможност да плати навреме задълженията си към руския енергиен гигант.
Сега ситуацията е дори по-тревожна, заради увеличението на цената на синьото гориво покрай войната в Украйна.
В допълнение към целия списък с предизвикателства, населението на Молдова се е увеличило с над 15% в рамките на последния месец. Данни на ООН показват, че към 7 април в страната са пристигнали 404 000 украински бежанци, избягали от военните действия в страната си.
Всички тези проблеми правят Молдова една крайно уязвима държава.
Ако южната част на Украйна падне под контрола на Москва, тогава страната ще бъде с отрязан достъп до Черно море, а Приднестровието физически ще бъде свързано с Русия през сухопътния коридор, който ще се получи по крайбрежието чак до Крим.
Така Молдова би имала обща граница с Русия. А това съвсем не изглежда като добра перспектива, ако отчетем един стар стар анекдот, който гласи следното:
"Коя е най-сигурната руска граница? Тази, на която и от двете страни има наши войници."
За Молдова подобен вариант лесно би могъл да се превърне в тъжна реалност, ако Украйна не удържи военния натиск на Москва.
