Когато през 2016 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека Зейд Раад ал Хюсеин изнася реч пред ООН за положението в Северна Сирия и превзетия от руснаците размирен град Алепо, думите му са повече от остри.
"Кланица! Древният град Алепо, място, на хилядолетна цивилизация и красота, днес е кланица - страшно място на болка и страх, където безжизнените тела на малки деца са в капан под калдаръма на улиците, а бременни жени са умишлено бомбардирани", коментира разпалено той.
Думите му идват, след като Алепо е подложен на тежка обсада от руските сили, която действително е опустошила града, почти сривайки го със земята.
По-малко от година преди това сирийският лидер Башар ал-Асад се бори да не изгуби тотално властта си срещу разнородната опозиция. Отчаяният ход на диктатора е да се обърне за военна помощ от Русия и получава такава в лицето на каления в няколко битки ген. Александър Дворников.
А това, което следва след идването му, не само Ал Хюсеин, но и много други гласове определят като касапница.
В началото на април стана ясно, че същият човек ще поеме пълното военно командване на руската инвазия в Украйна - сериозен ход, който много анализатори на Запад определиха като изключително притеснителен.
С него се бележи и нова фаза на войната в Украйна. Руските сили вече се изтеглиха от покрайнините на Киев, оставяйки след себе си ужасяващи доклади за смърт и разрушения, а сега се прегрупират в региона на Донбас и по Азовско море в очакване на нови заповеди.
Назначаването на единен командващ на руските сили в Украйна означава, че указанията за бойното поле вече няма да идват от Кремъл или Москва, а от полеви щаб, начело на който ще стои ген. Александър Дворников - мъж с твърда репутация, описвана най-добре от прякора му - "Касапина от Сирия".
За разлика от министъра на отбраната Сергей Шойгу, който е колкото генерал, толкова и политик, или началникът на генералния щаб ген. Валери Герасимов, за когото се смята, че е създал първоначалния план за атака за Украйна, генерал Дворников не е щабен офицер в Москва.
Той е опитен ветеран, а в биографията му се виждат операции в Чечения, Крим, Армения и не на последно място - Сирия.
Притесненията на мнозина сега обаче са, че Дворников ще използва целия си натрупан опит, за да ги приложи с ефективна бруталност и върху Украйна в опит да отмие провала от досегашното развитие на военните действия.
Роден в Далечния изток на Русия близо до границата с Китай, Александър Дворников завършва местното военно училище в Усурийск през 1978 г. на 17-годишна възраст.
След като се присъединява към съветската армия като тийнейджър, той преминава по-задълбочено обучение в Москва, а през 1982 г. става командир на взвод.
През ранните си години в армията той служи в Далекоизточния военен окръг, където започва бавно да расте в ранг - първо като командир на рота, а след това като началник на щаба на батальон, преди да се премести в Източна Германия, за да служи като зам.-командир на съветския батальон там.
В края на 90-те години е награден с "Орден за военни заслуги" и "Орден за храброст".
През 1997 г. е назначен за командир на мотострелковата дивизия, която през 1999 г. щурмува Грозни, столицата на самопровъзгласилата се за независима република Чечения, по време на Втората чеченска война.
Репутацията на ген Дворников на "касапин" се появява именно от времето му в Чеченската република. Смята се, че в Грозни той е заповядал на пехотните войски да се стреля "на месо", без оглед на това дали срещу руските войници са цивилни и военни.
В града той също така използва забранените от ООН касетъчни бомби (множество малки експлозиви, събрани в артилерийски снаряди, които се отварят по време на полет и се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар), докато го е подложил на тежки бомбардировки.
Впоследствие тази комбинация от тежки бомбардировки, използване на забранени оръжия и тотално неглижиране на живота на цивилните ще се превърне в тактика, която Дворников ще прилага и отново.
В крайна сметка Грозни пада на 6 февруари 2000 г., за да помогне за бетонирането имиджа на все още новия президент Владимир Путин като ефективен лидер.
След Чечения, генералът е изпратен в различни части на Русия, включително и в Сибир, а пътят му в кариерата стига до издигане в генерал-лейтенант в края на 2012 г. и генерал-полковник две години по-късно.
Така идва и предоставянето на военна помощ за Сирия, като Дворников е първият руски командир, назначен да командва руските сили на терен през 2015 г.
За общо 10 месеца в разкъсваната от гражданска война страна (Дворников пое командването там от септември 2015 г. до юли 2016 г.) той използва откровена бруталност, за да обърне войната в полза на Асад и да му осигури предимство.
Доклади на ООН показват, че руските бомбардировачи са вземали на прицел не само военни цели, но и редица джамии, пазари, болници, училища и дори селскостопански ферми.
Хуманитарни организации като "Сирийската мрежа за човешки права" твърдят, че руските военновъздушни сили в страната многократно и целенасочено са бомбардирали и болници, като официалната цел е била да се предотврати използването на медицинските заведения от "терористи".
В офанзивата си генералът използва отново "касетъчни бомби", както и т.нар. "тъпи бомби" - ракети, които не използват самонасочващи се механизми, а са изстреляни по траектория, за да обстрелва Алепо, а след това и Хомс.
През 2018 г. в статия в руско военно списание самият генерал Дворников описва какво е било решението му за превземането на Алепо: "постоянен огън... обстрел ден и нощ, без почивка".
Според собствените му доклади към Москва само няколко месеца на тези груби тактики работят, преди той да потвърди, че силите, поддържащи Башар Асад, отново имат контрол върху войната.
След завръщането си от Сирия Дворников беше поставен начело на командването на Южния военен окръг в Русия, който териториално "включва" не само Крим, но и Донбас.
Той вече участва активно в операцията за блокада и залавяне на три кораба на украинските военноморски сили и 24 моряци на борда в Азовско море около Крим през 2019 г.
Моряците бяха държани като заложници в Русия за около 10 месеца, което накара ЕС да санкционира генерала и много от колегите му през същата година.
Сега обаче идва ред за Дворников да заеме позицията на главнокомандващ на руските войски в Украйна. Според британското разузнаване причината за това е "неспособността да се съгласува и координира военната дейност" на руските сили.
Оттам са на мнение, че тази промяна ще означава край на самостоятелните операции на различни офицери и генерали, както и край на споровете между командирите относно логистичното снабдяване.
За самия генерал това ще е решаващо назначение за потенциалните му амбиции да поеме генералния щаб на Руската федерация.
Затова и притесненията, че "Касапина от Сирия" може да се превърне скоро в "Касапина от Украйна" продължават да се трупат.