Драмата в Париж произведе нова фигура на българския расизъм - циганите можело да станат терористи, защото лесно сменяли религията си. Възпроизвежда я, впрочем, и националната телевизия.
Представяте ли си ром-фанатик, опасан с експлозиви? Вероятно на много бедни хора може да се плати за всякакви работи, едни продават бъбреците си, други - дъщерите си, но да се намесват тук някакви религии е сюрреализъм. Май само на цвят го докарват нашите мургави съграждани.
Расизмът съпровожда от векове сегашната пост-пост-колониална война, която тече в различни точки на планетата.
Да почнем с кървавото завладяване на Новия свят от 16-ти до 19-ти век от уж миролюбивата християнска цивилизация (за разлика от войнствения ислям, ха-ха!), с геноцида в Северна Америка, търговията с роби от Африка, заразяването на Китай с опиум - и се стигне до двете чудовищни световни войни за преразпределение на колонии.
Вторият момент са национално-освободителните движения, в случая на Франция - алжирската война, свързана с непрекъснати атентати в метрополията. После бившите колонизирани започнаха да се заселват в развития свят, а Западът се отказа от системната грижа по развитие на бившите си владения - и влезе в режим на наказателни акции от време на време.
Безумната иракска война на Буш-син засенчва доста активната роля в това отношение на Франция, която в последното десетилетие нападна Мали и Либия, в първия случай с относително добри резултати, във втория - катастрофални. Тези акции, представяни в реално време от глобалните медии, радикализират местни групи и раждат кървави символики като разстрела в Париж.
Врагът на Запада е все по-невидим, все по Anonymous - съвсем както вътрешната социална съпротива срещу режимите.
Къде са разположени терористите?
В безсилието си да открие атентаторите от 11/09, споменатият Буш се нахвърли върху една традиционна диктатура, каквато беше Ирак и която той, разбира се, лесно победи. Резултатът беше катастрофален, защото на мястото на Саддам, върху когото можеше да се оказва натиск с арсенала моркова или пръчката, се появи невидимата „Ислямска държава", построена на принципа на интернет, където няма център и контрол.
Подобен резултат имаха някои от арабските революции - наместо диктатори, демократизация на бандитизма.
Още една такава държава коли в Нигерия - „Боко Харам" значи „не на западното образование". Такива хора поеха битката за Палестина, вече не е ясно с кого да се преговаря за независима държава, както виждаме те вече са и в Париж.
Какво точно искат? Ами нямаме еднозначно обяснение. Едни казват, че това са бедни, неитегрирани хора, които се борят за справедливост. Други - че едни главорези, които искат власт и религията е само средства. Трети твърдят, че ислямът е тръгнал на война със западната цивилизация. Четвърти - че тия хора нямат нищо общо с исляма. Пети - че отзад стоят едни пари. И тъй нататък.
Вероятно така са се чувствали колонизаторите, попаднали сред непознати народи с всевъзможни езици, обичаи, практики - и ето как расизмът идва да обедини в едно понятие неразбираемите чужди.
Нали помните Валадолидския дебат от 16 в, за това дали индианците имат душа? Вярно, че папата издава була за това, че те не са адски създания и подлежат на християнизиране, но расизмът не е изчезнал и до днес. Нещо повече - засилва го тази нова несигурност пред невидимия враг.
Назадничави? Мургави? Бедни? С гнусни за нас храни, облекла, семейни отношения?
Не е лесен въпросът доколко ислямът има вина за това, което се случи в Париж. Същите дебати водехме за вината на Маркс за съветския комунизъм - знаем, че според неговите идеи комунизмът ще възникне в най-развитите капиталистически страни, а не във изостанали като феодална Русия.
Е, виновен ли е той, че век по-късно някакви руски болшевики използват думите му за установяване на модерен феодализъм?
От друга страна - защо точно Маркс използват те, не, примерно Хегел? Очевидно има нещо в това учение, което се подава на пре-интерпретация.
Ако има проблем с исляма днес, той е в това, че тази религия не е преживяла своето Просвещение - епоха, която не отменя религиозните вярвания, а ги ограничава до частната сфера, като установява едно неутрално поле на взаимодействия между хората, което е ръководено от правото, културата, науката.
Това Европа прави след ужасно кървавите религиозни войни от 17 в, когато става ясно, че за да съжителстват хора в една държава, трябва да се въздържат да налагат религиозните си възгледи на другите.
Тревогата от станалото в Париж идва не от това, че е застрашена свободата на пресата - това е едно относително понятие, което зависи от цензура, гражданска смелост, нрави, закони и тъй нататък. Застрашен е просвещенският проект на светската държава, проектът на секуларизацията.
Християнството е по-добро от исляма не по съдържанието си (в Библията има достатъчно много ужаси), а с това, че е приело да се оттегли в частната сфера, да се грижи за интимния мир на човека, а обществените дела да остави на разума. На статуята на свободата в неделя беше качена фразата на Декарт, емблематична за европейския рационализъм: „Мисля, следователно съществувам".
Във Франция има един такъв израз, описващ френски граждани, потомци на имигранти през едно-две-три поколения, като тези, замесени в атентата: „видими малцинства".
Можем да си представим как този нов расизъм може да се комбинира с новите технологии: някакви компютри да следят нюансите на цвета, формата на носовете, употребата на изрази като „мир на праха му" за пророка. Скептичен съм към техноутопиите.
Дали не е по-добре да се върнем към понятия, които някак взехме да презираме през последните 30 г. - държава, развитие, социална тъкан?
"Застрашен е просвещенският проект на светската държава, проектът на секуларизацията."
Родриго, не си разбрал темата на статията.
Много интересна статия/на фона на агитпропа,който тече последните 3-4 дена/. Ако неолибералите забележат ''скверните''думи държава,развитие и словосъчетанието социална тъкан ще стане интересно... Любопитното е,че точно те бранят професора/по инерция/защото не могат да допуснат,че някой от авторите може да не е Cool,а останалите си го плюят защото е от...авторите.
Авторът е професор само по бащина линия. Иначе издиша като китайски дюшек на Силистар. Открехнат по всички теми, надничащ от всички отвори на битовата канализация. Ми трийте...
Негово Светейшество Папа Франциск още в едно от първите си послания направи оценка на господстващите в света политическа и икономическа системи от гледна точка на християнските ценности, такива, каквито са в учението на Христос: „До тогава, докогато проблемите на бедните не бъдат по радикален начин решени при помощта на отказ от абсолютната автономност на пазарите и финансовите спекулации, а също за сметка на отстраняване на структурните причини, пораждащи неравенството, няма да бъде намерено решение на световните проблеми и няма да бъде решен нито един от тях.” – подчертава Папата в документа от 224 страници, в който по същество е представена неговата официална платформа. Папа Франциск заяви, че съществуващата политическа и икономическа система изначално е порочна, защото нарушава библейската заповед „не убивай!” „Такава икономика убива, – подчертава той. – Защото става така, че не се смята за новина смъртта на стар бездомен човек, който не е могъл да намери убежище от лошото време, а е новина понижаването с два пункта индекса на фондовия пазар. Това е въпрос на пренебрегване. Можем ли ние пасивно да наблюдаваме как се изхвърлят хранителни продукти, когато толкова много хора страдат от глад? Това е въпрос на неравенство. Днес всички са подчинени на закона на конкуренцията и оцеляването на най-приспособените, докато тези, които притежават власт се облагодетелстват за сметка на тези, които са лишени от власт. В резултат маса хора се оказват пренебрегнати и маргинали – без работа, без възможности, без начин да излязат от тази ситуация.” „Такава икономика убива, – подчертава той. –Защото става така, че самите човешки същества се използват, и сетне се изхвърлят като потребителски стоки в тази култура на „еднократно използваните вещи”. („Папата подхвърли капитализма на рязка критика” – „The raw story“, САЩ, http://iztoknazapad.com/?page_id=5372 ) Папа Франциск подлага на съмнение, или по-скоро отхвърля „демократичните ценности”, независимо дали са те са американски или европейски. Обявявайки за порочна политическата и икономическата системи, които са еманация на демокрацията, какво можем да кажем за демократичните ценности, привързаността към които определя дали една страна е цивилизована или не. Или по-накратко: Християнските ценности (така както ги разбира папа Франциск) или демократическите ценности са истинските ценности на европейската цивилизация?
"Мисля, следователно съществувам", по същество е абсолютно същото твърдение като "1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." с което започва доста неуважаваната от автора книга с ужаси. Защото всяка мисъл е слово и това е единственото което съществува безспорно, ако че някой му търсят протяжна в пространството същност на Бог та иначе го не признават.
Професоре, ще скъсам дипломата ти. Тоя които ти е дал те е излъгал. Според тебе такова животно няма : www.youtube.com/embed/rOUgbxpe2vc www.youtube.com/embed/wLRgnwENkMU www.youtube.com/watch?v=tvWKH-zi41s www.youtube.com/embed/s1BgOJqtZVA www.youtube.com/embed/cMwV-Ft3eag www.youtube.com/embed/ARV5LrK9S-k www.youtube.com/embed/EnoEFQJ-rCs www.youtube.com/embed/fcBZtjuAgGU www.youtube.com/embed/q6nDvFnP5aI www.youtube.com/embed/5G_4Iya1f_0 www.youtube.com/embed/4OeZLL3Wp_Q www.youtube.com/watch?v=p3GOb9iPI7s https://www.youtube.com/embed/MGf0YmxcHR0 www.youtube.com/watch?v=gw_UIRkAyH0 www.youtube.com/watch?v=Af97i2MSp-w www.youtube.com/embed/pFUln1-3T3o
А не са ли част от нашите малцинства със същия профил като на братята Куаши и Кулибали? Необразовани, безработни, извършили престъпления, наивни, лежали вече в затвора, презряни от съгражданите си. Някои от нашите цигани тормозят цели села и без да вярват в идеологии. И няма ли вече цигани приели радикалния ислям и пълното забулване? Точно такъв тип хора лесно биват примамвани за каузата на радикалния ислям. Това са факти. Ако смятате назоваването на фактите за расизъм, проблемът е във вашата професорска глава. Радикалният ислям е идеология равносилна на нацизма и нейните символи като знамето на ислямска държава и никаба трябва да бъдат забранени, както е отхвърлен и забранен нацисткия кръст в Европа. Радикалните ислямисти изтриха християнството от средния изток, те обезглавяват редовно и хора от собствената си религия, изнасилват, поробват хора и унищожават. В Париж умряха 17 човека, а колко човека бяха екзекутирани в Сирия, Ирак и Нигерия? Това са изверги без душа, а ние се лигавим да наричаме ли техните симпатизанти и подръжници умерени или радикални ислямисти. Ислямистите са новите нацисти, това е истината.
Страхотна статия. Можи би е време за съвсем заслужената вече критика към т.на. неолиберализъм.
“Дали не е по-добре да се върнем към понятия, които някак взехме да презираме през последните 30 г. - държава, развитие, социална тъкан?.........” Не е много ясно, кои са тези „ние”, които са започнали да презират „държава, развитие, национална тъкан......”, мисля, че би било коректно авторът на статията да се конкретизира. Със сигурност, от държавните ръководители в ЕС единствено Виктор Орбан не презира тези понятия, затова не е далече часа, когато, „ще му скроят кюляфа”. И Виктор Орбан, и Папа Франциск са обект на масирана атака от страна на свободните медии, защото изказат съмнение в ценностите, върху които е изградена политическата и икономическата система на западния свят. Защото Орбан се осмели да каже, че „либералните принципи и способи на организацията на обществото не защитиха държавната собственост, хвърлиха държавата в дългове, и направиха семействата лихвени роби на банките”. По думите на Орбан, икономическите изменения, които намират място по света, потвърждават, че държавите, основани на принципите на либерализма, не са в състояние да запазят своята конккурентоспособност. И че става повече от ясно, че държава на благосъстоянието е илюзия. Какво може човек да прибави.
Фрида,съгласен съм с теб,че либералното общество е в пъти по-добро от какъвто и да е друг,утилитарен,тоталитарен и пр.режими,но има едно голямо НО.Когато една държава 45 години е била под строг тоталитарен контрол и между другото са лишили гражданите и от недвижима собственост,превръщайки ги в класически пролетарий,които нямат друго какво да губят освен панелката си,нещата са съвсем различни.Прибави към това десет години пълна загуба на пазари,тотално сриване на икономиката,хипер-инфлация и фалит на държавата.След 5-6 години следва политическо решение на Европейския съюз за приемане на България в Европа,без да има абсолютно никакво икономическо основание за такова решение.Държавата ни през 2006 по икономически показатели съвсем не беше готова да бяга по ''пистата''на Европа.Все едно човек,който е бил над петдесет години прикован на легло,само на хляб и вода,да го пуснеш да се състезава/либерално/с едни юнаци дето от триста години само това правят.Резултата е налице.Два милиона българи съвсем либерално взеха семействата си и се пръснаха по света.Останките от народа ни вече и теоретически не могат да излъчат елит,който да ги издърпа от ямата на демографската криза. Ако в най-скоро време не се предприемат мерки,които са далеч от либерализма България просто ще загине,включително с ренесанс на расизма.Факт.
„Свободните” медии пренесоха акцента на трагичните събития в Париж от 7 януари от жестокото убийство на 17 човека върху защитата на свободата на словото. Пренесоха акцента върху правото на журналистите да обявяват за предразсъдъци всички наложили се в цивилизованото общество ограничения, табута и норми, повечето от които го отличават от един кучкарник, примерно. Защото именно по тези самоограничения, които обикновено се наричат добро възпитание, се ранжират хората от най-ниското стъпало на един квартален побойник до един уважаван в обществото човек, при когото неговите несъмнени качества се съчетават със зачитане достоинството на другите, деликатност и чувство за отговорност по отношение на това какво прави и какво казва . Или ако щете - от един бай Ганьо до професор Иречек. Но това, според мене, няма нищо общо със свободата на словото. Свободата на словото има общо с това, доколко обществото се запознава обективно, безпристрастно и без налагане на определени теми от политическия живот на табута от политическа коректност (или респект от властоимащите) със всичко това, което се случва около нас и е обществено значимо.