Ако България граничеше с морета и на север, и на юг, спокойно можеше да бъде разделена на north и south coast. И съвсем логично между тях щеше да има съревнование и вражда заради социалните и икономически различия между двете половини преди и отвъд вала, наречен Стара планина. Изостаналият Север се изправя срещу развития Юг, провинцията - срещу столицата и големите градове, които участват в играта на тронове. А по ъглите на картата живеят бродници, които или се устремяват към София, или към „Терминал 2".
Все повече се задълбочават регионалните различия в страната. Северна България видимо изостава в социално-икономическото си развитие от Южна България и то по всички параграфи - инвестиции, заетост, демографски характеристики, образование и здравеопазване. Една пета от населението си остава „стабилно бедно". Това става ясно от регионалните профили, които Институтът за пазара икономика (ИПИ) прави всяка година.
По-голяма престъпност и по-бавна работа на местната съдебна система - това е цената, която плащат по-силно развитите икономически региони.
Регионалната политика, доколкото изобщо я има, не работи, и няма никакви признаци на сближаване на регионите. Новите планове за регионално развитие, които бяха изготвени с хоризонт до 2020 г. заради новия програмен период на европейските средства, също няма да проработят. Защо ли? Принципите, на чиято база са подготвени, са си все същите.
Факт е, че България се възстановява от кризата и БВП достига предкризисното си ниво. Но това възстановяване е твърде неравномерно - само в 9 области регионалният БВП е достигнал предкризисното си ниво - София-град, София област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград.
През последната година средногодишните доходи са без промяна, а в 10 области дори се отчитат намаления. Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи на лице от домакинството - София-град, и тази с най-ниски - Силистра, е над два пъти - близо 6900 лв. за столицата спрямо почти 3300 лв. в Силистра.
През 2014 г. има положителен обрат на пазара на труда - ръст на работните места на национално ниво и в повечето области. И все пак, заетостта във Видин, Враца, Ловеч и Силистра е под критичните 40%. За Видин и Силистра безработицата е два пъти над средната за страната.
Към края на 2013 г. областите Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Шумен и Ямбол са привлекли инвестиции, равняващи се на под 1000 евро на човек, което е три пъти по-малко от средното за страната.
След кризата лидер по инвестиции се очертава Бургас, следван от Пловдив, София, Стара Загора и Пазарджик. Бургас е едноличният шампион - инвестициите нарастват близо четири пъти спрямо 2008 г. Това се дължи основно на вложените над 1 млрд. долара на "Лукойл Нефтохим Бургас" за преработка на тежки отпадъци на рафинерията.
Липсата на кадастър е една от пречките пред чуждите инвеститори. Едва една пета от страната има кадастрална карта.
Въпреки възстановяването на икономиката, делът на бедните хора остава стабилен и се колебае между 21 - 22% в периода 2007 - 2013 г., сочи проучването на ИПИ. Пазарджик и Сливен са с най-неблагоприятни показатели за бедност и условия на живот.
В 6 области хората предимно си отиват - заселващите се са повече от изселващите се. Такава е ситуацията във Варна, Бургас, София-град, Кърджали, Стара Загора и Хасково.
Във Видин, Габрово и Кюстендил населението застарява - на всяко дете до 14 години се падат повече от двама над 65 години.
Най-ниска е оценката на икономистите за образованието в областите Силистра, Монтана, Разград и Сливен. Положителният пример в случая е Велико Търново, което се обяснява с традициите на университета там и сравнително високия дял на по-добре образованото население в региона.
ИПИ отчита, че през 2014 г. достъпът на населението до здравни услуги се е подобрил. В дейността на съдебната система личи интересна взаимозависимост - колкото по-развита е икономически една област, толкова повече проблеми има в работата на правосъдната система и са регистрирани повече престъпления срещу личността и собствеността.
С най-много проблеми са София-град, Благоевград, Бургас и Варна. За сметка на това, в останалите градове се наблюдава ръст на висящите дела, както и спад на бързо решените процеси, т.е. престъпленията може и да са по-малко, но ефективността на съдебната система в повечето области е по-слаба.
„В контекста на всички тези задълбочаващи се различия ние виждаме отказ от конкретни предложения за реформи в последните няколко месеца, които освен че няма да се случат, по никакъв начин не отразяват регионалните различия", коментира Светла Костадинова от ИПИ. По думите й политиките нямат връзка с регионите и с около 90% от това, което се случва в България.
