С възхода на Доналд Тръмп и неговата радикално консервативна политика в САЩ неимоверно много се засили и другият полюс на политиката - по-крайно левите идеи. Кандидатите, проповядващи социализъм, бележат популярност сред младите избиратели още от времето на предишната кандидатура на Бърни Сандърс за номинацията на демократите. Сега лявата идея получава мощна подкрепа и от Елизабет Уорън, и от младия конгресмен и звезда в социалните мрежи Александрия Окасио-Кортес.
Тази тенденция се наблюдава не само в САЩ. В Германия "Зелените" успяха да изместят Социалдемократическата партия като водещата лява формация със своите по-кардинални идеи, а на европейските избори като цяло зелените партии бележат ръст в подкрепата.
На фона на засилването на консервативните движения прогресивните и левите формации гледат все повече към социализма като към решение за всички проблеми на света.
В неотдавнашна статия за Foreign Policy Ерленд Квитруд, член на норвежката зелена партия, свързва демократичните социалистически икономически политики и просперитета на държавите от Скандинавския полуостров, на които отдавна се гледа като на социален рай и място с изключително добър стандарт на живот.
"Вземете например Норвегия. Според Световната банка Норвегия и Съединените щати имат почти идентичен БВП на глава от населението. Това показва, че управлението в норвежки стил е не просто жизнеспособно, то е за предпочитане. Успехът на страната е неудобен за критиците на прогресивната икономическа и социална политика на голямата държава", пише той.
И Квитруд далеч не е единственият, който защитава тази теза. В международен план левите идеолози десетилетия наред показват северните нации като доказателство, че демократичният социализъм може да работи не само на теория, но и на практика.
Скандинавието е Светият Граал за политици като Сандърс и Уорън, които вярват, че единственият път за развитие на САЩ е този на страни като Швеция и Норвегия.
И все пак нещото, което феновете на скандинавския модел за социална политика често забравят в похвалните си слова, е фактът, че действителният икономически успех на Норвегия се основава преди всичко на нещо друго - на природните дадености на самата територия на северната държава.
С население от само 5 милиона жители, тя има изобилие от природни ресурси под формата на горско стопанство, минно дело, риболов, петрол и природен газ. Норвежкият петролен фонд е най-големият държавен фонд в света, на стойност около 200 000 долара на глава от населението.
Така че когато говорим за богатството на кралство Норвегия, не социалната и икономическа политика е ключовият фактор тук, а природата. Норвегия просто има много ценни ресурси и благодарение на тях е богата чисто като държава.
Всъщност, по-впечатляващо от успеха на Норвегия е друго. САЩ, които изнасят 4 барела петрол на човек годишно в сравнение с 87 в Норвегия, все още успяват почти да се доближат до Норвегия по отношение на жизнения стандарт.
Другите скандинавски държави, които не разполагат с такова богатство от петрол и природен газ като Норвегия, имат по-нисък жизнен стандарт от САЩ. БВП на глава от населението в САЩ е 62 480 долара за 2018 г., почти равен на 65 603 долара в Норвегия и по-висок от 55 019 долара в Дания, 52 767 долара в Швеция и 48 248 долара във Финландия (която на практика не е точно скандинавска държава, но все пак).
Фактът е, че в тези страни социалното неравенство е значително по-малко, а богатството е далеч по-равномерно разпространено.
Освен това всички граждани разполагат с достъп до здравеопазване и образование, а държавата се грижи за множество услуги. Това са фактори, които не трябва да се пренебрегват, но не бива и да се приемат за аксиома, която е приложима в абсолютно всяка държава.
Скандинавският социален модел с високи данъци и множество социални придобивки е направен за едни строги общества, които са много стриктни в начина си на харчене на тези публични средства. Това са и държавите с едни от най-ниските в световен мащаб нива на корупция и също доста ниски нива на безработица. Иначе казано - общества с изградени правила, ценности, култура и начин на живот, които могат да се доверят (поне донякъде) на държавни служители да разполагат с такива големи суми.
Но дори в скандинавските държави този модел все повече бива подложен на тест във времена, когато Швеция и Дания имат да се справят със значително количество мигранти, а икономическата ситуация води до пропуквания в установения с десетилетия начин на живот на скандинавците.
Не трябва да забравяме, че доскоро правителство в Дания беше дясно. То трябваше да се справя със сериозни бюджетни дефицити и един от начините за това беше да се намалят някои от социалните придобивки. Именно по тази линия пък на последните парламентарни избори социалдемократите спечелиха с обещания да се спре този процес. Мнозина експерти обаче са силно скептични по въпроса, тъй като дефицитите все още не са преборени.
Основният социалистически постулат в икономиката безспорно е държавната собственост. Според Квитруд в държавните предприятия в основните индустрии на Норвегия има заети около 231 000 души, поради огромната петролна индустрия в страната, която се контролира от държавата.
Но нормата в скандинавските страни като регион като цяло всъщност е с ограничена държавна собственост и със стимулиране на частната инициатива в бизнеса.
В Швеция, чието население е два пъти повече от това Норвегия, броят на служителите в държавния сектор е едва на половината от този в Норвегия (124 хил. души). Във Финландия, която има приблизително същото като брой население като Норвегия, само 72 000 души са заети в държавните предприятия. Дания, чието население е малко по-голямо от Норвегия, има само 19 000 служители в държавните предприятия.
Същевременно обаче скандинавските държави се насочват все повече към насърчаване на свободния пазар. Много държавни предприятия биват приватизирани, данъците биват намалявани, а щедростта на социалните системи бива ограничавана, за да може да се отговори на трудните в икономически план години.
В най-голямата скандинавска държава - Швеция - премиерът социалдемократ Стефан Льовен обеща да намали с 5% най-високата пределна данъчна ставка. Намаляването, според множество проучвания, може да стимулира икономиката достатъчно, за да доведе до цялостно намаляване на данъците.
Това не би било така, ако северният модел работеше по начина, по който твърдят неговите яростни защитници.
С намаляването на демократичния социализъм, северните страни се отдалечават от участието на правителството в икономиката, намаляват данъците и намаляват щедростта на социалните си държави. А за онези, които се надяват да копират модела на Севера в собствените си държави, си струва да припомним, че дори там той се пропуква, поставен на изпитание - бежанците, икономическите кризи и обърканите глобални процеси.
И да - струва си да се черпи от добрия пример на държави като Швеция, Норвегия и Дания, но директното копиране без осмисляне на спецификите не е помогнало на никого.
Като цяло - глупава статия. Може би защото е писана с цел заблуждаване, но и това е направено доста некадърно. Някои от коментиращите споменават чувството за общност при скандинавците. То не е характерно само за тях, а за човека по принцип. При нас също го има, но по ред причини /включително неолибералната пропаганда/ е силно притъпено. Никакви природни ресурси не са определящият фактор. Какви са природните ресурси на Израел? А на Швейцария? На Холандия? На Исландия? На Япония? Основният фактор винаги е бил и ще си остане - начинът на преразпределяне на благата, на създаденото. Едно относително справедливо преразпределяне, с ниска степен на неравенство е единственият фактор, който може да подхрани и да запази именно това чувство за общност, за което стана дума. Само тогава хората ще имат усещането, че са заедно и заедно преодоляват всякакви трудности. Няма по-ефективна и силна мотивация от това. Всякакво усещане за общност изчезва веднага, когато ти внушат, че нямало такова нещо, като общество, а имало индивиди /М.Тачър/. Когато ограбят труда ти, но не за общественото благо, а за да бъде задоволена алчността на някой, дето си е внушил, че е изключително важна персона и много "работел". Въпросът е доста сложен и подобно анализиране, като това в статията, е несериозно.
Доксе, ти сериозно ли!?!? От т.нар. уравниловка закачих едни 20 години, някои отнесоха повече. Това са само теоретични разработки на неособено умни и опитни хора, които доказано не работят. В такава среда нищо добро не вирее, ама трябва да си от другата страна, на тези дето трябва да носят на гърба си още неколцина, а не от страната на тези, дето едва свързват двата края или пък лапат на готово, но твърдят, че ръководят.
Изследователю, Да, напълно сериозно! И ако си забелязал, никъде не говоря за уравниловка, а за относително справедливо разпределение на благата и ниска степен на неравенство. Изглежда, че първосигнално бързаш спасително да посегнеш към първата клиширана фразеология, която можеш да напипаш. Спокойно. Помисли малко. А особено умни ли са според теб идеолозите на неолиберализма? Кое по-точно "доказано" сработи от техните "теории" в последните 40 години?
До ШотГън Предателя, Примерите са нелепи според теб. Според мен не са и съвсем умишлено ги подбрах, за да подчертая, че не са единствено ресурсите, от които зависи да е добре обществото в дадена държава. С какви ресурси разполага Холандия на територията си? А Швейцария? Имат ли газ, нефт, диаманти, злато, въглища, руди, обработваема земя, чиста питейна вода /това, последното в съвсем скоро време ще се превърне в по-ценен ресурс и от петрола/? Не случайно обръщам внимание, че въпросът е комплексен и сложен и е смешно да се обяснява само с ресурси. Освен това и може би най-важното - демонстрираш линейно мислене и представи. Не можеш ли да допуснеш, че за да сме добре ние, не е задължително да повторим историята на развитите днес държави? Да почнем от пиратите по моретата, после до компании като Остиндийската, след това да развием търговия с целия свят, да колонизираме половината и т.н.? Може би има и друг начин и способи? Но за да ги откриеш, е нужна първо смелост, в смисъл да не се съобразяваш какво щял да каже тоя или оня, да не си със съзнанието, че айде сега няма ние да откриваме топлата вода. И второ - нужни са силен дух и въображение. Именно това се е случило със силните днес държави преди векове. Тогава представите за постигане на благополучие са били едни, но на някой му хрумва, че това не е задължително и може и по друг начин. И го прави, нищо че някои му се смеят или го мислят за хахо. Ето това аз не виждам у нас - не само днес, но и в новата ни история. Може би единственото уникално нещо, което сме създали това беше ТКЗС. Сигурно ще ти прозвучи смешно, но те нямаха нищо общо с колхозите, и се оказа най-сполучливият засега начин за организиране на селското стопанство съобразно нашата спесифика. Какво произвеждат днес нашите "фермери"? Освен, че носят каубойски шапки и яздят коне, какво повече произвеждат, от ТКЗС? Хайде сравни асортимента на растителна и животинска продукция до 1989 г. и след това. След това ги сравни и по количество и качество и огледай картинката.
Доске, това справедливо преразпределение не се е случило в известната досега история. Ако греша, поправи ме. Уравниловката е това, което се получава на практика и негативите съм ги изпитал на собствен гръб, заедно с целокупното население в тази част на света, закачили от онзи строй. Иначе това, с което се хвалят либералните общества, е икономиката с относително по-висок БВП на глава от населението. Нещо което са зачекнали в статията, но не е развито адекватно.
Изследователю, Обръщам ти внимание, че използвам думата "относително" за справедливото разпределение. Разсъждаваш като типичен неолиберал - т.е., очакваш лесно и евтино /а ако е възможно и безплатно/ решение на всякакви проблеми. Такова няма да намериш. Защото в живота има сфери, които не се поддават на математическо моделиране. Отдавна е назрял часа, науката да започне да се занимава с изучаване взаимодействието на пропорции, а това хич не е лесно. Освен това, не ме напуска подозрението, че т.нар. "уравниловка" и при теб е универсалното спасение от това, което ще откриеш, ако евентуално ти стигне смелост да погледнеш в себе си. Иначе казано - универсално оправдание за собствените ти недъзи. Съжалявам.
До ШотГън Предателя, Тези три неща: "Човешкото достойнство е неприкосновено" "Всички сме свободни да търсим щастието" "Свобода, равенство, братство" са били основополагащи в българската държавност до момента, когато се приема каноничното християнство от Византия, по времето на Борис-Михаил. След това започва разпада на българската държава, който продължава и до днес. Приемането на фалшивото и изкривено "християнство" от Византия е причина да се появи богомилското движение, разпространило се в цяла Южна Европа - чак до Южна Франция, под името - катари, албигойци, патарени и т.н. Просъществувало е около 3-4 века и тъй като е било изключително опасно за официалната църква по това време, е обявено за най-опасната ерес. Нищо, че всъщност истинската ерес - това са Ватикана и в по-малка степен - Православната Църква. За това се появява и Инквизицията, на която дължим не само познанието какво става с човешката плът при изгаряне, а нещо много по-ценно - какви са били вярванията на богомилите и катарите и как са възприемали света. Инквизиторите са положили всички възможни усилия да унищожат всякакви писмени сведения за учението им, но като типични фатмаци, не са се сетили да унищожат записаните показания на измъчваните от тях "еретици". Именно от тях днес черпим сведения за този изключително важен период, дал основния тласък на Просвещението в Европа. А ти, преда...пардон - приятелю, продалжаваш да демонстрираш неспособността си да излезеш от Матрицата. Когато пишеш за 1000-та страници и как пак не се разбира, това звучи обещаващо. Сякаш наистина си наследник на цивилизация, от която започва всичко. А тя не е Елинската, дори и Минойската, а Трако-Орфическата. Но това няма да го чуеш от грък, западняк, та дори и от руснак. Но всичко рухва, когато започнеш да спрягаш "законност" и "институции". Тогава виждам хамстера, който си тича по вътрешната страна на кръглата стълбичка и си мисли че е отишъл отвъд края на света. Ще ти го кажа по друг начин - творчеството е възможно не само в изкуствата - пиеси, музика, театри, живопис, кино. Възможно е и в политиката и в това да организираш и уредиш държава. При това за векове напред. Но, това няма как да стане, ако си в Матрицата. Погледни телевизията ни. Какво виждаш там? Състезания за най-добър имитатор - "Като две капки вода", "България търси талант" и пр. и пр. В крайна сметка, кой ще запомни светът - Марая Кери, Селин Дион, Чака Кан или Тинчето Попстанкова от не знам къде си, която е само на 12, но виж как добре имитира. Разбира се, светът ще запомни оригиналът, а не имитатора. Ще запомни Валя Балканска, нищо, че западът не се е юрнал да я имитира.
Доксе, това е утопия. Колко години ще гониш светлото бъдеще? Ако не си се научил от собствените си грешки, няма надежда, освен в Господ. За да не звуча осъдително използвах "уравниловка", но всищност зад нея се крие това от което всъщност си патим - корумпираната човешка природа. В лелеяната от теб система ще процъфтява именно мързела, посредствеността и шуробаджанащината - това е урока на историята от 1917 година до сега.
"Уточнителя", Това, .. "долното", нито го е писал бот, нито пък е печатна грешка. Некви други идеи по въпроса требват ли ти?