Примерите за мразени или поне сериозно нехаресвани от публиката мениджъри на футболни клубове са толкова много, че само във Висшата лига може да се оформи Топ 10, при това в новата история на играта. Рафаел Бенитес вече записа втори мач начело на Челси, като и той завърши 0:0, а това само усили освиркванията по негов адрес.
И така, Топ 10 на мразените от феновете мениджъри, подредени по азбучен ред на клуба, на който са или са били начело (на латиница).
Рафаел Бенитес, Челси
Записа успешен престой в Ливърпул и през това време беше един от големите врагове на Челси. Сега феновете му припомнят, че заради тази история няма как да го обичат.
Джордж Греъм, Тотнъм
При Греъм историята е подобна, но по-интересна. Той спечели две титли с Арсенал, след което пое Тотнъм - това решение на Алън Шугър през 1998 беше най-малкото странно. Все пак, Греъм изкара две години и половина на „Уайт Харт Лейн", а през това време феновете на тима си признаха, че дори нямат сила да произнесат името му. Дори и спечелването на Купата на Лигата не ги омилостиви.
Хари Реднап, Саутхемптън
Реднап беше назначен за мениджър на Саутхемптън броени седмици, след като напусна Портсмут и това изненада феновете в Южна Англия. Почитателите на Портсмут го намразиха, а тези на Саутхемптън така и не го приеха като един от тях. С него Саутхемптън отпадна от Висшата лига и Хари се върна в Портсмут.
Гари Мегсън, Болтън
Тук нямаше вражда с мениджъра, просто феновете бяха убедени, че Гари е некадърник. Въпреки това, той успя да измъкне Болтън от зоната на изпадащите в първия си сезон начело на клуба и дори изведе тима до осминафиналите на турнира за Купата на УЕФА. През следващия сезон Болтън завърши на 13-о място, но една година по-късно дойдоха слабите резултати и Мегсън беше уволнен.
Рой Ходжсън, Ливърпул
Въпреки слабото представяне на Ливърпул в последните 20 години, феновете на клуба все още вярват, че любимият им тим заслужава място в челото на Висшата лига и топ мениджър. Така че когато дойде Рой Ходжсън от Фулъм, реакцията беше повече от апатична, а след това се стигна и до освирквания. Кени Далглиш обикаляше около „Анфийлд" и след седем месеца Ходжсън беше уволнен. 16 месеца по-късно той стана национален селекционер на Англия.
Брайън Клъф, Лийдс
Когато започваш работа в нов клуб, винаги помага, ако не си прекарал доста време в миналото в бълване на обиди по негов адрес. Също така помага и ако не се оплакваш от играчите от първия си ден в клуба. Но Клъф не се възползва от тези съвети и изкара начело на Лийдс едва 44 дни. Обяснимо.
Алекс Маклийш, Астън Вила
С Маклийш Бирмингам спечели Купата на Лигата и изпадна от Висшата лига - при това в рамките на един сезон. Което означава, че Алекс е труден избор за всеки елитен клуб в Англия, още повече когато става въпрос за градския съперник на Бирмингам - Астън Вила. Феновете не го искаха и когато сривът в представянето на Вила продължи, собствениците решиха да уволнят Алекс след само един сезон начело на клуба.
Алън Пардю, Нюкасъл
При назначаването на Пардю начело на Нюкасъл Sky Sports организира анкета сред феновете на тима кой трябва да е новият мениджър. Гласуваха 40 000 човека и едва 5,5% подкрепиха кандидатурата на Пардю. В първия си сезон в клуба Алън изведе Нюкасъл до спокойните води на средата на таблицата, а година по-късно стигна и до петото място във Висшата лига. По-рано тази година собствениците на клуба възнаградиха Пардю с нов договор за цели осем сезона.
Стив Макларън, Англия
След раздялата със Свен Йоран-Ериксон, кой беше най-подходящият човек, за да върне Англия на правия път? Във ФА бяха на мнение, че това е бившият селекционер на Бразилия Фил Сколари, но той отказа. Така че дойде ред на Макларън. Той не започна по най-добрия начин, а фактът, че дотогава беше водил само Мидълзбро също не помогна особено. Мнозина се усъмниха, че той ще се справи с тази работа и в крайна сметка се оказаха прави.
Стив Брус, Съндърланд
Съперничеството между Съндърланд и Нюкасъл винаги е било оспорвано. Така че, когато Съндърланд назначи за свой мениджър фена на Нюкасъл Стив Брус, то трябва да се каже, че феновете не бяха особено доволни. Две години по-късно той беше уволнен, а Стив каза, че се е срещнал с „невероятна и брутална омраза".