Коледа е идеалното време да ви заболи зъб. Да ви тръшне грип. Да лежите болен и да се чувствате нещастен, защото болката , тъгата и самотата се усещат най-силно през празниците.
Ако сте здрав и разполагате с пари, всичко ви е наред, но вие знаете, че това е само привидно и има безброй начини да се почувствате зле. Принасяйки се в доброволна жертва на предколедната треска и създавайки куп излишни напрежения.
Дали ще успея? Купих ли достатъчно големия подарък и заложих ли адекватна част от доходите си за изплащането му през следващата година?
Дали ще се справя? Листата на зелето май не стават за сарми, всички роднини ще дойдат , а аз ще се изложа. Салфетките подхождат ли на цвета на покривката? Червените свещи свършиха, няма да намеря. Ами ако бобът загори?
По-добре да навия алармата за 5 сутринта и да свърша малко работа, така ще ми е по-спокойно утре.
На следващия ден отново не ви е по-спокойно. Отметките в списъка са намалили задачите с няколко, но те незнайно как са се увеличили двойно. Помните, че е трябвало да се обадите на някого, но вече не помните на кого.
Телефонът ви непрекъснато звъни.
Не, няма как роботите, които поръчахте, да бъдат доставени, най-рано преди Нова година, по-вероятно да е след това, сама разбирате, че при такава специална доставка...
Какво й е специалното на доставката?!...
Само в Япония са налични исканите от вас играчки!!!
Докато водите тези разговори, оглеждате дреха с намаление и се чудите дали е по-добре да купите къс, но на изгодна цена пуловер за ваш роднина или съразмерен, но по-скъп. Имате чувството, че изпускате нещо.
„Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж , тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа „довиждане", поне донякъде - но няма да те забравя."
Коя, по дяволите, е Присила? Не сте се чували с нея.
Не, купили сте и книга, и в цялото бързане сте отгърнали на последната страница, за да разберете как свършва.
„Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма, и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца......
Много, много обич от твоя стар приятел
Дядо Коледа"
Каква е тая лиготия? Известен автор, но тези сантиментални глупости дори децата няма да ги четат! Защо я купихте?! На кого ще я подарите?
Книгата е за вас, но още не го знаете.
Сядате да си починете между отметките на изпълнените задачи и реципрочното им нарастване и я прочитате.
Дж. Р.Р. Толкин пише писма до своите четири деца от името на дядо Коледа в продължение на двадесет и три години.
Измисля истории около подготвянето на подаръците, белите на помощниците, битките с онези, които искат да провалят Коледата, рисува премеждията и героят му пише с треперещ почерк, било от студ, било от старост.
Авторът на „Хобит" и „Властелинът на пръстените" създава приказка, която никога приживе не публикува, тъй като тя е за неговите деца. Отговаря веднага при получаване на писмата до дядо Коледа, дори ако те са изпратени нетърпеливо още през октомври.
При доставяне на подаръците в чорапчетата също оставя бележка. Дядо Коледа е бил в дома. Знае какво се случва в семейството и с охота споделя за собствените си болежки или неприятности.
„Предайте на баща си, че ми е мъчно за очите и гърлото му - и моите очи веднъж пострадаха много лошо от снежна слепота, което става като гледаш директно огрян от слънцето сняг".
Толкин винаги пише, дори и болен.
„Боя се че тази година не ми остана време да ви нарисувам картинка. През ноември си навехнах ръката, докато пренасях тежки кашони в избите, и се наложи да започна да пиша писмата по-късно от обикновеното, а ръката ми все още се изморява много бързо".
Лека-полека тримата синове на Толкин порастват и престават да очакват писма и подаръци . Дядо Коледа малко се натъжава.
Последното писмо е от 1943 година до дъщерята Присила по време на Втората световна война. „
„Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година"мрачна". Сигурно имат предвид нещастна - и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя, но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел от всякога. В моята страна няма беди, и макар запасите ми да намалят все повече, се надявам скоро и това да се оправи."
Затваряте книгата. Благодаря ти, Толкин, за подсещането, че Коледа е в очакването, в подготвянето с радост, в уловените мигове. Дори когато сме пораснали и преди децата ни да пораснат. Понякога и въпреки бедите.
Във виковете на децата :"Благодаря ти, дядо Коледа!"
Не бързайте да идва, а и да отмине празникът. Толкин би ви го казал , а и би се подписал „Твой дядо Коледа".
