Гнил технологичен капитализъм

Всеки има право да се поглези на сватбения си ден. Но не и колкото Шон Паркър и неговата мултимилионна венчавка в Биг Сър, Калифорния.

364-ата гости бяха облечени във вдъхновени от творчеството на Толкин костюми (направени от жената, която е отговаряла за облеклото на героите във "Властелинът на пръстените").

Стинг пя любимата песен на двойката, а Паркър (създател на Napster и първи президент на Facebook) беше раздал покани с кожена подвързия и дизайн, вдъхновен от обявлението за коронацията на английската кралица от 1953 г. Всичко това - като илюстрация на "приказката" с главни герои той и половинката му.

Потресаващо скъпата комбинация от фентъзи и откровен кич се превърна в преломна точка за технологичната революция. До този момент нейният елит остана встрани от борбата между свръхбогатите и останалите 99% от населението по света. Участниците в "Окупирай Уолстрийт" бяха изключение, когато отидоха при хората, дали в ръцете им iPhone-и и iPad-и.

И те са като всички други

При всяко положение, през 2014 г. ще расте недоволството на обикновените потребители от владетелите на киберпространството. Силициевият елит вече няма да се приема като техничари, които по стечение на обстоятелствата са потресаващо богати, а като потресаващо богати хора, които по стечение на обстоятелствата са техничари.

До момента те успешно се бранеха от данъчните власти и останалите акционери. Марк Зукърбърг държи 29.3% от Facebook, а Лари Елисън има 24% от Oracle. За сравнение, най-големият отделен дял в Exxon Mobil е в размер на едва 0.04%.

Техничарите се оказаха едни от най-безмилостните капиталисти. Преди няколко години новата икономика беше като Дивия Запад. Днес тя е в ръцете на шепа олигополи. Google и Apple държат 90% от операционните системи за мобилни устройства. Facebook счита половината от населението на Северна Америка и Европа за свои клиенти.

Господарите на Интернет правят всичко възможно, за да свалят разходите. Те наемат само критичния минимум служители: за Google работят 5 пъти по-малко хора, отколкото за General Motors, въпреки че стойността на компанията е шест пъти по-висока ($290 млрд.).

Технологичните богаташи вече се държат точно като банкерите - щедро приемат всякаква държавна помощ, но гледат след това да платят възможно най-малко данъци. Това е особено болезнено за САЩ, които са инвестирали огромни средства в развитието на Интернет и всичките заобикалящи го технологии.

Глезотии и политика

Олигарсите на XXI век загърбват спартанското си минало и все повече парадират с парите си. На партита показват тигри и маймуни, а Google има свои частни самолети и хеликоптери. Някои наливат средства в проекти, които граничат с научната фантастика - космически програми, технологии за забавяне на стареенето и други.

Най-богатите са само върхът на айсберга - под милиардерите и милионерите има хиляди младежи, които изкарват по над 100 000 долара годишно.

Техните шефове вече играят и на полето на политиката чрез армии от лобисти във Вашингтон, след като още преди няколко години са се съгласили да сътрудничат на безогледно следящите и подслушващи тайни служби. Някои от технологичните богаташи си купуват и медии като Washington Post (Джеф Безос) или New Republic (Крис Хюз).

Все по-голямото забъркване с политиката ще спечели на тези плутократи силни врагове. Класическите десни политици не приемат отношението им към имигрантите. Други ги критикуват за колаборацията със спецслужбите.

Пук!

Всички разумни хора ги сочат с пръст като лицемери: подкрепят „прогресивната политика" в областта на трудовия пазар и екологията (с всички последици за по-малките компании), като междувременно пренасят малкото работни места, които създават, в Китай.

„Живеем в балон и нямам предвид технологичен балон или такъв на раздутите цени. Говоря за балона, който представлява нашият малък свят", каза шефът на Google Ерик Шмит. Този балон до момента се ползваше с имунитет в битката срещу неравенството. Пукането му ще е една от най-големите промени в политическата икономия на капитализма през следващата година.

#55 qhasper 27.11.2013 в 12:47:40

Имам, мисля, проста аналогия на тва, за което се дръгнем тука. Някои са виждали и знаят 100 вида чукове. Някои са научени да коват гвоздеи с чук. Някои могат да ползват чук да вършат всякаква работа, която може да се свърши с чук. Последното, разбира се, изисква да си виждал чук, да знаеш как се чука, но отличителното е, че можеш да анализираш даден непознат проблем и да прецениш трябва ли ти чук изобщо, какъв и как да чукаш. За asdfsd това е нагло парадиране с мнима уникалност.

#56 qhasper 27.11.2013 в 12:52:02

Аз пък считам за предимство да можеш да си измислиш метод за решаване на проблема на место, дори да си забравил формулата. Ако си назубрил само формулата - гориш, ако имаш поглед върху нещата и можеш да мислиш, ше свършиш работа, може би малко по-бавно, но ше я свършиш.

#58 qhasper 27.11.2013 в 13:04:05

Цялата хватка да си "уникален" е да си научен да боравиш с иструменти. Мисълта е един, математиката друг, паметта трети и не на последно пясто чукът. Лошото е, когато си научен да ползваш един инструмент за определен брой конкретни неща и да го правиш като извършваш запаметени стъпки, без да разбираш процеса. Майка ми като иска да я уча на компютър вика "покажи ми как да си тегля филми и да има субтитри и да си ги гледам". Показвам стъпките, прави, след една, две седмици пак. Ама като й кажа, че трябва да й обясня по-нашироко, за да се оправя сама, ме обвинява, че я натоварвам с излишни неща и не ща да й помогна. В момента успеваемостта и е доста ниска с филмите.

#59 Citizen X 27.11.2013 в 13:04:23

Вярно рече Деоуин, че мноо зомбита, мноо леш матреял по тая планета - хора презадоволени, но роби на собствените си неврози в единия ъгъл и в другия - бедняци с комплекси. Еднакво немислещи и еднакво безполезни...

#60 qhasper 27.11.2013 в 13:13:21

asdfsd, раздуй да видим какви са тия кръгове. Само гледай да не слагаш думи в устите на другите и да не блеснеш случайно с мисъл, че може някой да прозре уникалност и турбореактивност в това... и ше ти е гузно.

#71 qhasper 28.11.2013 в 01:40:12

> Ок ли ти звучи сега тезата, че Пешо е по-съществен от Гошо-предмета без оглед на това, дали нещата, които Пешо "твори" не се харесват основно и само на него самия, например? Ако правилно съм разбрал, питаш дали Пешо е по-ценна торба месо от Гошо в случая. За мен да. Не е тайна, че има голям процент хора, които са с много ограничен мироглед и интелект и имат банални желания и потребности. Не сме родени всички еднакви, но при желание може да се напънем и да направим нещо по въпроса с помощтта на черна киборгска магия deowin каза също нещо по тоя въпрос и е прав. Преди да напишеш пак нещо за виртуозност и префърцуненост на псевдоинтелектуалците, нека кажа, че човек смятащ всичко освен класика и балет и тн "интелектуални" занимания, за пошло, е също толкова скучен и ограничен, колкото тоя дето шие гюбеци на масата. "Бах е велик, щото така прочетох в дебелите книги на еди кой си и еди кой си също е на тва мнение" е еквивалентно на "Жъстин бибър е супер велик, щото има 3423 милиона лайка някъде си" Посоката е друга. >> След това се написа, че съвсем отделна човешка х-ка като запомнянето на факти, не бива да се защитава и развива, защото те доближава до предмет, макар и да не стана ясно с какво тя пречи, ако можеш да разсъждаваш креативно, самостоятелно и т.н. Дори напротив - добре дошла е. Ти обаче от самото начало не спираш да говориш за "наизустяване без да разбираш процеса" и то във в.математиката, за чукове, за майка ти и така нататък............. Това са неща, които за пореден път твърдиш на пук на това, че никой не е написал досега, че помненето на сухи факти пречи на мисленето. Няма как да разсъждава човек във вакуум, без никаква информация. Е, би пречело наизустяването, дотолкова, че да яде от времето за учене на практични умения, но тва са подробности. Спорът тръгна от това, щото dedogo6 си галеше егото, че е пич тоя, който "си е научил урока" и може да работи без помощ в извънредните ситуации, когато му е невъзможно да прави справки. Бас фащам обаче, че за него сигурно е приемливо да имаш книжка до себе си, но не и достъп до интернет. Цялата идея на аргумента ми в началото беше, че това е много нерационален подход към сегашната ситуация - преди няколко стотин години дали dedogo6 би казал, че е по-пич тоя дето вниметелно е слушал даскала кво приказва, а не разчита да има книги около него до края на живота му? Каква е тая гордост да свършиш нещо по по-трудния начин, като можеш да го свършиш по по-лесния. Подходът на човек към света трябва да е съобразен с настоящата реалност, в която живее. Ако тока ми спира често, си правя сметките знаейки, че не мога да разчитам на него. Същото и с всеки друг ресурс, за който се сетиш. Не е казано, че всяка нова технология на всяка цена трябва да затрие старата, защото е винаги по-добра. Тва го чувам често за филмовата фотография. Да се изгорят всичките филми, сега е 21-ви век и се снима цифрово, не гледейте назад! Това е тъпо. Цифровизацията добавя към инструментариума, на замества напълно всичко предишно. Ама тва е и до мода в доста случаи.... Същото и с нета - има го, нека му ползваме предимствата, а където има недостатъци ползваме нещо познато или нещо, което още го умуваме как да стане. Също - ползвай си собствената памет дотолкова, доколкото ти служи, като земе да издиша има и други начини. Това, което винаги ме е ядосвало в ученическите ми години, е парадигмата, че си в училище, за да ти налеят факти в тиквата и колкото повече факти можеш да изрецитираш, толкова повече ти казват, че си умник и ти пишат високи оценки. В същото време ти си умен само в академична обстановка, където интелектът е вързан с число и се определя, чрез поставяне на еднотипни проблеми - решаване на стерилни задачки, тестове и като цяло проверка на процента неща, които можеш да възпроизведеш по памет спрямо количеството, което са се опитали да ти нагнетят в тиквата. Излезеш ли с отличен от тая среда, в реалния, практичен свят си в повечето случаи пълна нула, защото реалността на е структурирана и градирана по сложност, за твое удобство и не ти е казано предварително какво точно трябва да направиш, за да се реши произволен проблем на практика, без значение в коя сфера. Защото не си научен да мислиш, а да зубриш, за да изкараш оценката в другия свят. Единствения проблем, който решаваш в училище е решаването на тест/контролно/съчинение в определен формат. Това не е проверка можеш ли да ползваш наученото, а можеш ли да полагаш изпити, даже по-скоро - можеш ли да ми кажеш на какво те научихме тука. В университета коренно ми се промени погледа върху математиката например - започнах да я виждам не като самоцел, както се преподава преди това, а като инструмент, за вършене на извънредно практични и полезни неща. И въпреки това дори във висшето инженерно образование, доколкото имам личен опит и знам как се процедира в други области, пак акцентът е далеч от прилагането на нещата на практика. Дори в обществото, ако някой е прославен като "начетен" човек и такъв с много богата обща култура, тоя човек бива смятан за умен и хората уважават мнението му, защото може да им цитира от разни книги и знае за живота на авторите да речем. Може и наистина такъв човек да е разумен мислител, но това аз предпочитам да го преценявам, като му чуя аргументите, не цитатите. Автоматично уважение никому! Без оглед на пост или звание. И професори малоумници има бол. И пак ти си знаеш само, защо винаги тикаш тия неща към уникалност, специална дарба, аутизъм, елитизъм и тн. За мен това са неща, които трябва да се възпитават от начален курс още и цялото образование да набляга първо на това, да разбереш какво как, а после на това, кой набор от сухи факти е добре да помниш наизуст като подплата на изградено логично и системно мислене. Независимо кой какви заложби има, трябва да умее да мисли логично и рационално. НАБЛЯГАНЕ, не ЗАМЯНА на едното с другото.

#72 qhasper 28.11.2013 в 01:50:05

>>> Благовесте, да ме прощаваш, ама ма бъркаш реалния с виртуалния свят. Пък те имат поне две фундаментални разлики: - първо във виртуалния имаш сейв/лоад, в реалния - не; - действията ти във виртуалния засягат аватара ти, в реалния - лично теб. Което пък свързано с първата разлика, дава една много забавна среда за вземане на решения в реалния живот. Щото всяко решение се пише на гъ*а ти. ----------------------------------- Ммммммм, не баш. В една война например, тия дето мислят тактиката и взимат дебелите решения на са на първа линия изложили гърди на куршумите. Както и в една симулирана война техните решения нямат пряко въздействие върху тях самите, така че са доста по-либерални в решенията си кои от многобройните заменими пешки могат да си позволят да жертват при неуспех. И сейв лоуд има до някаква стапен - съжалявам, че не знам българската дума, но цъкаме един cease fire, докато се прегрупираме и наточим информация за вражеските намерения. После айде пак да си играем на герои с чуждите животи.

#77 John Smith 28.11.2013 в 10:59:33

Дърто, на тия пичове отдолу , ако им сменят формулата за пресечен конус във wiki то няма да могат да си направят и една каца Дяца, ко да ги правиш

#80 qhasper 29.11.2013 в 02:12:38

@dedogo6 За да не кажеш, че пак някой не е разбрал... >> децата ни просто го преписват от сайт, който са намерили с гугъл... , Чуди се , вместо да го прочетат от учебника, и да си направят труда да мислят.... Няма нет, но има сборници с готови развити теми, съчинения, есета - дечицата пак ше преписват наготово, защото има откъде. Не е нета виновен. На който му е интересно и има желение, ще си пише и ще си мисли, зависи от човека и начина на преподаване. >> Ето това им е страшното на тези технологични чудеса - те превръщат новото поколение в безмозъчна лайкваща и не мислеща маса... , с което в последствие могат да управляват която си поискат държава (не слушкаш - няма ФБ и гоогле за вшата държава Объркан ) Та така... Не ,че имам нещо против чудесиите , ползвам ги всеки ден, ама подрастващото поколение без тях е кръгла нула, с малки изключения, те не могат да направят едно съчинение без гугъл и уикипедия. Отново, не технологиите са причинител на масовата ограниченост. Просто тя намира израз чрез тях, защото ги има. Като е нямало фейсбук преди, младите са клюкарствали и са се мотали някъде безцелно, вместо да си оползотворяват времето с нещо полезно. Дори преди интернета като цяло хората са били много по-ограничени, защото дори незабележитилните умове са нямали лесен начин за обогатяване на общата култура. А тва за гугъл и уикипедия е същото като да обвиняваш някого, че не може да напише съчинение без да иде в библиотека. >> Нека вземем младеж на 15 израсъл с компютри,нет,гугъл и с всичката технология. Ако можеше (а няма как) да вземем и младеж на 15 , расъл без тия неща . Туряме ги в една стая без нет.Поставяме им проблем , решим с материала , който са учили (евентуално). Да ти кажа ли кой ще вземе по бързо и по рационално решение? Пак зависи от конкретния проблем и конкретните хора, но ти гарантирам, че тоя израсъл с интернет, ще има много по обширен поглед върху произволна тема от тоя, който е чел за нея само от учебник. ------ >> Спират, или се претоварват мобилните мрежи............ Питането ми е - какво правят тогава тези, на които мозъка им е вързан на кабел, или антенката на смартфона, или WiFi -то?В смисъл, зависи им работата, да речем, или пък нещо, за което ако не намерят (защото не са учили , за да помнят, а са учили да ползват) формула, някой или някои отиват по дяволите? А какво става, ако има масивно слънчево изригване и изпукат всички транформатори и няма ток два месеца? Какво правят тези, на които работата им зависи от тока и са свикнали да ръгнат машината в контакта и да работи, а не знаят как да си произвеждат сами ток и нямат нужната машинария? Нямат и машини, които работят на мускулна сила, за да свършат работата. Тогава? >>В общи линии - по добре ли е да учиш само да ползваш + обща култура и нещата от живота, или е по добре да учиш, помниш , и развиваш наученото в практиката , защото практика без теория е малко.... бе неъвместимо понятие, макар да не съм съвсем съгласен с тази теория.За какво ли сме имали тогава теория и практика по един и същ предмет... Не знам защо си мислиш, че някой може да свърши нещо изобщо, ако сам няма уменията. Нета е източник на информация, не е деятел. Ако ще да си инженер и нито една формула да не знаеш и да трябва всеки път да ровиш нета, пак трябва да можеш да използваш информацията, която си намерил. Ти си мислиш за абсолютно несъществуващи сценарии. А за практиката и теорията - можеш да свършиш страшно много само с практика и емпирични знания. Например самоуки мизиканти - те не знаят теория на музиката, но в практиката са се научили кое звучи добре. Ако се научат и на теория, това само ще им разшири музикалните умения. А освен това, преди развитието на науката хората са правили много неща, без да знаят теорията им на работа, например варенето на ракия, строенето на къщи, абе като цяло всеки занаят. >>Става дума за използващите и разчитащи на 80% на това , или онова в световното пространство.А те са все повече и повече... Аз и сега например мога да си свърша 80-90% от работата без да ползвам нещо, оставено от някой в интернет.Зависи от случая де. Ами да. След като първоначално нещо не си знаел, от някъде си го научил, след което с практиката си научил да го правиш без справки, защото знаеш всичко необходимо. Какво те притеснява това? Май ще трябва да дадеш по-конкретни примери, за това, което имаш предвид. Истината е, че един ограничен и праволинеен човек със и без нет, със и без библиотеки и независимо колко са го учили и колко е запомнил, си остава ограничен и праволинеен. Поради природни дадености или поради неправилно развит мироглед и начин на разсъждаване за света. Зависими сме от технологията, точно защото е много полезна и се ползва повсеместно. Ползването на нет за каквото си избереш е вече ежедневие за голяма част от хората. Огромното болшинство от населението са си тъпи пачи незевисимо има ли или няма нет, факт. Но докато едни го ползват да си лайкват взаимно баналностите във фейсбук, за други той е и много полезен инструмент. За много хора, аз също съм в това число, фактът, че нета дава лесен достъп до огромно количество информация, ги кара да стават може би прекалено любопитни и четат и гледат много много неща постоянно. Никога досега знанието не е било толкова достъпно и толкова хора никога не са имали по-голяма обща култура от сега. Освен това нета дава възможност на хора с непопулярни интереси да се развиват в тях, защото могат да общуват с като цяло малкия брой и разпръснати по света други, за които дадено нещо е интересно. Можеш да покажеш или видиш нагледно как се прави нещо, когато е невъзможно да се обясни с думи или дори няма кой край тебе да ти покаже и да те научи. Информацията на физически носител като книга е статична, скъпо, бавно и трудоемко е да се обновява и разпространява, също и да се рови. Има неща като динамични графични презентации на статистически данни, които е абсолютно невъзможно да предадеш разбираемо в който и да е учебник, нито да

#81 qhasper 29.11.2013 в 02:31:52

@asdfsd Първо, нещо ми е трудно да ти разбирам мисловния процес, честно. После: >> Пешо ръчно изработва уродливи коледни картички с цялото си въображение. Гошо-машината (Каспър) няма този талант. От гледна точка на Пешо, ти можеш спокойно да бъдеш заменен с калкулатор. Ако Гошо иска да прави, картички но не може, ше бъде сменен, ако тия картички трябва да се правят като хората. Ако бъде сменен, ще бъде сменен с машина, която произвежда картички, не с калкулатор. Ако гошо, няма тоя талант, не виждам защо би искал да прави картички.... А проблема на майка ми е, че не разбира как работят тия компютърни чудесии. Тренирането на памет няма нищо общо, става дума за това да разбереш как работи дадена система. Тя не може да си представи модела. И това е точно от неправилния подход към образовението. Мое лично мнение е, че доста по-рано трябва да се учи интегриране, диференциране и прочее полезни неща, но може би още по-важно е да се обяснява на децата какво е система като абстрактно понятие. Има много неща, на които може да научиш един 5токласник без да навлизаш в сложна матаметика или сложно каквото и да било. Най-важен е погледа върху света, което влияе на начина на мислене върху неща. Трябва всичко, което се преподава в училище да е неизменно свързано с реални, практични неща, защото така децата ще видят какъв е смисъла от това дето им преподават. Много от учениците мразят точните науки, защото се преподават във вакуум и много стерилна среда като цяло. Не могат никъде в собствения си живот да приложат наученото, затова го смятат за излишно и досадно, следователно не му отделят внимание. Просто толкова радикална промяна в методите на обучение трябва да се направи, че направо ми се плачка. А в днешно време е по-лесно да се направи това, поради факта, че има евтина и достъпна "магия", демек технологии. Не става дума дори за интернет. На практика в момента всичкото образование е само на теория, а трябва да е обратното.

#83 qhasper 29.11.2013 в 11:59:01

Rowan-е, ти си тоя дето има трудности с четенето. "Информацията на физически носител като книга е статична, скъпо, бавно и трудоемко е да се обновява и разпространява, също и да се рови." Не съм казвал, че четенето на хартия е по-бавно или по-трудно от четенето на монитор, което е абсурдно. Търсенето в книги е, обаче. Не знам защо ти помниш думи написани на хартия по-добре, може да е следствие от рядка мутация. Цедката трябва да си винаги ти, без значение откъде четеш, гледаш или слушаш. Ако не си, наистина ще е печално. Не, няма нужда човек да става експерт в нещо, за да постави аргумент срещу него. Има нещо наречено индукция. Голям е култът към хартията, ей! Лошото е точно това, че печатните носители се ползват с авторитет по подразбиране. Много са хората, които точно като тебе смятат, че, ако нещо не е вярно, няма да бъде издадено. Да в нета може да пише всеки и всичко. Това, обаче, до известна степен насърчава да се сравняват различни източници и може да стане доста бързо при това. Ако човек не знае как да търси и отсява информация, няма значение дали ше е от книга или не, пак губи. Умението е едно и също. За мен е важно да има букви. Информацията не се променя в зависимост от това как е съхранена или представена. А сърфирането е еквивалентно на прелистването, тривиално е. Виж, да знаеш къда да идеш и каква книга да прелистиш не е. Не знаеш и аз какво умея и какво не.

#87 Зелен Бетон 29.11.2013 в 16:41:00

В студентските ми години, когато свирех из разни аматьорски групички, идеалът за барабанист беше – такъв, който може да бие като машина. После излязоха дръм машините – и постепенно се усъвършенстваха дотам, че могат и соло да ти изсвирят (разбира се, като си поиграеш да го програмираш предварително). Тогава идеалът за дръм машина стана – такава, която да може да бие като жив барабанист. Изпробваха се всякакви „хибридни“ решения, включително да можеш да се намесваш в реално време в свиренето на дръм машината, за да го „очовечиш“. От друга страна пък разни софтуерни експерименти докарваха дори подобие на живо суингиране – макар че беше ясно, че няма да предизвикат революция, по-скоро бяха за дразнене на die-hard джазмените. Накрая стана ясно, че живият барабанист и дръм машината са различни неща, никое от които не може да замести другото на 100%. И в момента съществуват едновременно, без да се конкурират, и всяко си се използва по предназначение. Същата работа беше с машинния превод. Преди 20 години се вихреха разни апокалиптични прогнози как, като се усъвършенстват алгоритмите, компютрите ще изядат хляба на преводачите. Е, алгоритмите се подобриха, и то много повече, отколкото някой тогава очакваше: за него време Google Translate си беше чиста фантастика, да не говорим за многоезични терминологични бази данни, качени на облака и достъпни от цял свят. И какво стана? Стана ясно, че МТ (machine translation) върши работа предимно тогава, когато трябва да се превеждат (примерно) еднотипни антетки на хиляди таблици или друга подобна досада. Във всички останали случаи, дори даден текст да е минал през МТ, после задължително трябва да мине през преводач. И то не става дума за художествена литература с нейните сложни конотации, образност и стилови слецифики (никой не си мисли сериозно, че тя подлежи на МТ), а за обикновени технически ръководства. Разбира се, МТ-то върши отлична работа за неща, за които просто е грехота да се хаби времето на преводачи. И така трябва да бъде. Да не говорим пък за графичните инструменти. Пак допреди 20 години трябваше доста да побачкаш, за да овладееш техниката на рисуване с аерограф (примерно). Днес е достатъчно да си поиграеш 15 минути със съответните инструменти на което и да било прилично приложение с възможности за растерна графика, и си готов. Без въобще да се изцапаш. Наборът на текст: къде е ръчният набор на метални букви за висок печат, къде е технологията Letraset (ония листи със самозалепващи се буквички, които с търкане се залепват на хартията), къде са възможностите на Postscript и OpenType... Ами спасителното Ctrl-Z? – което, мен ако питате, е НАЙ-ЦЕННАТА придобивка на нашего брата сапиенса вследствие на компютризацията. И т.н. Ако има нещо, което си струва човек да си напише на едно листче и да си залепи на вратата на хладилника, за да си го препрочита ежедневно, то е: Технологиите са ИНСТРУМЕНТ. ТОЧНО това и САМО това. Те са някакви екстеншъни, които подобряват способността на човек да прави едно или друго нещо. Утре може да измислим някакъв мозъчен стимулант, който позволява да помниш всички справочници, които ти трябват. Вдругиден – някаква джаджа, управлявана с биотокове, която ти се имплантира в черепчето и ти дава пряка връзка с всичко съхранявано на облака. Е, това е същото като чука. Даже не като чука, а като първата каменна брадва. Само дето може много повече. Трябва обаче нещо, което да го управлява. И то така, че да върши с него полезни неща, а не золуми и дивотии. Защото всеки мощен инструмент по дефиниция е и мощно оръжие. От каменната брадва, та до Гугъл. С други думи, в днешно време акцентът все повече се измества от това КАКВО МОЖЕШ върху това КАК ИЗПОЛЗВАШ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, с които разполагаш. Което, от своя страна, има два смисъла: доколко ЕФЕКТИВНО ги използваш, и доколко ОТГОВОРНО. И още по-нататък ще отида: в този ред на мисли дори коефициентът на интелигентност е само инструмент. И лично аз уважавам много повече някой с IQ 90, който се стреми да си използва акъла максимално, отколкото някой с IQ 140, който го мързи да си размърда сивите клетки или пък ги използва да измисля нови начини как да си чеше топките. Тия неща интернет няма да ни ги реши. Глобалната свързаност и безпрепятственият достъп до информация само изваждат на показ, с безпощадна яснота, колко сериозни проблеми има драгият сапиенс.

#94 qhasper 01.12.2013 в 01:01:24

Зеления бетон много правилно го е казал по-долу, евала. asdfsd, четенето ти с разбиране, логиката и други неща ти куцат, вече се убедих. Виждаш в чуждите коментари неща, които никой не е казвал и си переш в една своя посока винаги. Казах ти - нещо тая тема те жегва лично май. Има куп обективни неща на тоя свят, дето не зависят от гледната точка или професията на човека. Във всяка сфера може да намериш израз на "изкуство", ако знаеш какви са белезите на такова нещо. По твойта логика от гледната точка на поета, музикантът е бездарен дрънкач, а от гледната точка на музиканта, поетът е баздарен драскач. За класическия китарист, метъл китаристът е боклук и обратното. То тогава няма никъде изкуство! Има си определени белези на елегантната мисъл и майсторлък, които важат за всичко. Гениалните, възвишени хора като мене и прасето могат да оценят чуждия майсторлък и пичозност дори да не ни е присърце конкретната чужда дейност ">Неодушевен предмет с ръце и акъл.... ми няма. Напротив, има. Огледай се около теб. Не твърдя, че крайните примери са много (това би било твърде цинично), но ги има - хора, които живеят автоматично, на автопилот, хора без перспективи, без капка креативност (или, по-често срещано, със, но която никога няма да проявят), хора, чието бъдеще можеш да предвидиш с доста голяма точност, които почти никога не могат да те изненадат. Тоест, за всички практически цели - хора-машини. А ти се застъпваш за характеристика, която ни приближава към тази категория хора - машиналното запаметяване на факти." Аз съм по-голям циник от deowin и заявявам, че наистина са много примерите. Дали при различни обществено-културни дадености бройката би била различна е нещо, на което трябва да се обърне внимание, защото автоматоните стават все по-сложни и по-универсални инструменти, а населението на планетата продължава да расте. Не можем обаче да си позволим да държим цели индустрии, в някои случаи, на изкуствено дишане, само и само да има работни места и да е осигурено съществуването на някакъв брой хора. Прекалено много сме дори сега, ще става и по-зле. Според мене единственото решение за мирно бъдеще на тоя свят е възможно най-скоро да постигнем почти тотална безработица. Машините да вършат неприятните неща, ресурсите да са толкова лесно достъпни и изобилни, че да не мисли никой как да оцелява. Изчезнат ли и религиите - тогава вече съвсем няма да има причини за вражди между различни човешки факции и ше си се занимаваме само с неща, които ни доставят удовлетворение и радост. Пак ти казвам - аз искам всеки да бъде учен на рационална и абстрактна мисъл, защото това е може би най-полезното умение, което човек може да има. Не значи, че всички ще сме гении, но значи, че хора, които сега изпълняват механично еднотипни задачи, ще изпълняват може би не невероятно сложни, но поне много по-полезни и удовлетворяващи ги неща, докато бездушни машини се гърчат безропотно. Гарантирам ти, че един заварчик може да има по-обширен поглед върху реалността от един чиновник, чиято работа се изразява в посредничество на бумаги. Познай чия работа може да се върши от софтуер по-добре и по-бързо. Относно изказването ти, че не е глупава непоклатимата убеденост: "It ain't what you don't know that gets you into trouble. It's what you know for sure that just ain't so." Mark Twain Абсолютни неща няма, освен логиката. Опасно е да вярваш непоклатимо в нещо, колкото и очевидно вярно да е за тебе то. Всяка част от модела ти за света трябва да подлежи на промяна, ако се явят доказателства, че си бил в грешка преди. Още по-опасно е да вярваш абсолютно на някакъв авторитет. Давам пример с музиката - сума народ смята класическата музика от преди няколко века за абсолютния връх на музикалното изкуство. Моцарт е велик и по-велик няма да има. Дръжки. Под една друга тема видях едно изказване на deowin, с което съм напълно съгласен: "Мнозина бъркат (често съвсем нарочно) заслужено високото самочувствие и студената рационална мисъл за надменност и мнителност. Никому не е приятно някакво хлапе с очила да му оборва твърденията, независимо колко са глупави. Значително по-лесно е да го наречеш надменен, мнителен многознайко, нърд, гийк, или просто лайно, отколкото да приемеш, че се налага да нарушиш статуквото на вътрешния си мир. " Не се разбираме с него за тютюнопушенето на закрито, но човека видно е доста по-интелигентен от масата пишещи тука. Умее и да се изразява много точно, нещо в което мене не ме бива чак толкова. А относто това дали машини могат да заменят творците - могат. Изкуството е метод за комуникация на много тънки мисли, чувства и състояния на съзнателен разум. В момента, в който успеем да създадем съзнателен изкуствен интелект, той ще може да прави изкуство по нашето определение за идкуство. Иначе красиви за човек неща и сега могат да се генерират от наличните ни компютри. Те не го правят с мисъл и за да изрязят собствена мисъл, но могат да бъдат програмирани да генерират музика или картини, които са красиви за човека.

#95 John Smith 01.12.2013 в 11:33:03

Другари, мисля си,че постигнахме консенсус,че компютъра е само инструмент. Той може да ни помогне да изчислим обема на пресечен конус, да ни покаже разликата между дъб и бряст и дори може да си свалим снимка на папур от нета. Обаче за да си направим каца....ще ни трябва и трион, банциг, тесла....също и казан с вряла вода. И най -паче сръчност, умения и опит Даже си мисля....че една тесла, понякога върши повече работа: "Защото всички знаят - Дръжката, дръжката, на т'слата дръжката, как влезе мъжката на т'слата дръжката. " Поздрав са жените от форума: http://vbox7.com/play:26af9060

Новините

Най-четените